Брутният външен дълг на България регистрира значителен ръст от 35,8% на годишна база, достигайки 67,191 млрд. евро в края на януари. Според предварителните данни на БНБ, това увеличение възлиза на 17,701 млрд. евро спрямо същия период на предходната година. Натрупаните задължения на частния и държавния сектор вече се равняват на 54,5% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
Показателят бележи повишение от 11,8 процентни пункта спрямо нивата отпреди една година. Анализът на матуритетната структура показва, че краткосрочните задължения възлизат на 21,806 млрд. евро към 31 януари. Този сегмент представлява 32,5% от общия дълг и отчита драстичен скок от 138,5% или 12,664 млрд. евро в сравнение с предходната година.
В същото време дългосрочните задължения се равняват на 45,385 млрд. евро, което формира 67,5% от общата задлъжнялост. Те отбелязват умерен ръст от 12,5%, добавяйки 5,037 млрд. евро към стойността си от края на януари миналата година. Данните на централната банка и Министерството на финансите разкриват детайлна картина на дълговата експозиция.
Към края на отчетния месец 35,660 млрд. евро, или 53,1% от брутните външни задължения, са с остатъчен матуритет над една година. Валутната структура също се променя, като 71,7% от дълга е деноминиран в евро. За сравнение, през същия период на изминалата година делът на евровите задължения е бил по-висок – 77,2%.
Външният дълг на сектор „Държавно управление“ достига над 16,856 млрд. евро към края на януари 2026 г. Секторът отчита годишно увеличение от 4,039 млрд. евро, което представлява ръст от 31,5%. Въпреки номиналното повишение, делът му в общата структура леко намалява до 25,1% спрямо 25,9% година по-рано.
Външните задължения на Българската народна банка възлизат на 13,202 млрд. евро, нараствайки с впечатляващите 11,156 млрд. евро на годишна база. Този скок е пряко свързан с присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари същата година. Увеличението отразява специфични задължения по разпределянето на евробанкноти в рамките на Единната евросистема.
Секторът на банките и фондовете на паричния пазар също отчита повишена активност. Задълженията на „Други парично-финансови институции“ надхвърлят 8,964 млрд. евро, което е ръст от 24,2%. Спрямо края на януари 2025 г. увеличението в този сегмент възлиза на 1,746 млрд. евро.
Външните задължения на реалния сектор, включващ бизнеса и домакинствата, са в размер на над 14,201 млрд. евро. Този показател се е повишил с 828,3 млн. евро или 6,2% в сравнение с предходната година. Динамиката при частния сектор остава по-стабилна в сравнение с финансовите институции.
Единственият сегмент, в който се наблюдава лек спад, е вътрешнофирменото кредитиране. То възлиза на 13,966 млрд. евро, което е с 69,8 млн. евро по-малко спрямо нивата от края на януари миналата година. Минималното понижение в процентно изражение е в рамките на 0,5%.
