Бъдещето на водородните технологии – френското правителство с предизвикателство към индустрията

За тежката промишленост бъдещето е екологично и водородът държи ключа към това достижение. Производството на стомана и цимент без замърсяване изглежда все по-реално заради т.нар. „зелен водород“, който е с нулеви емисии на CO2. Преди да може да се използва широко обаче, производствените разходи трябва да паднат.

Френският президент Еманюел Макрон има амбициозни планове в тази насока. През следващите осем години Франция ще похарчи 9 милиарда евро, за да насърчи промишлеността да премине от изкопаеми горива към водород и да изгради съоръжения за производство на зелен водород в цялата страна. Целта е да се увеличи производството му хиляди пъти – от почти нула в момента, до 6,5 гигавата производствен капацитет до 2030 г.

Това би било достатъчно, за да покрие цялото вътрешно търсене на Франция. „Благодарение на декарбонизираното електричество от възобновяеми източници и ядрена енергия, Франция вярва, че може да бъде лидер в производството на екологичен водород“, се казва в изявление на президентството на страната от тази есен.

В цяла Европа подобни, макар и по-малко амбициозни планове също бяха задвижени. До 2040 г. Германия планира да инвестира 9 милиарда евро за разширяване на ролята на зеления водород в тежката промишленост и намаляване на зависимостта си от въглища. Брюксел също е ангажиран с иновативния газ, който се превърна в централен стълб на плана на ЕС за декарбонизиране на европейската икономика, известен като „Зелената сделка“.

Какви са икономическите процеси, които следва да се случат?

Във Франция успехът ще зависи от степента, в която индустрията може да бъде насърчена да премине от изкопаеми горива към зелен водород и съответно през скъпия процес на надграждане на производственото си оборудване, за да може да го използва. Зеленият водород в момента е много по-скъп от добре познатия „сив“ водород, който има същата молекула, но е произведен чрез силно замърсяващ процес, известен като парно реформиране.

Зеленият водород, произведен в процес с нулеви емисии чрез електролиза на вода, в момента струва между три и четири пъти повече от сивия водород и вероятно ще остане по-скъп поне до 2030 г., според публикуван доклад на Комисията за енергийно регулиране през юни 2022 г. За да нарасне търсенето, цените ще трябва да паднат значително и вероятно ще са необходими публични разходи за покриване на разликата в разходите със сив водород.

Президентът Макрон планира да използва водородната революция, за да реиндустриализира Франция, като привлече инвеститори от чужбина и подпомогне местното производство с идеята за надеждна, достъпна и чиста енергия. Голяма част от необходимите субсидии ще отидат за електролизери в цялата страна. Понастоящем във Франция има четири компании, специализирани в тази област, и в знак на стратегическото значение на тази разрастваща се индустрия големи фирми придобиват дялове в тези МСП, включително EDF в McPhy, Engie в Elogen (чрез нейното 30% участие в GTT group) и Schlumberger и Vicat в Genvia. Белгийската група John Cockerill също планира да построи завод за електролизери. Идеята към момента е, че е „малко вероятно Франция да има четири истории за успех, но една или две ще са достатъчни.“

Целта, поставена от правителството, ще изисква девет гигавата производство на електроенергия, което се равнява на няколко хиляди вятърни турбини или повече от пет ядрени реактора. Само за планираната площадка в Дюнкерк, където Arcelor Mittal управлява завод за стомана, ще са необходими два гигавата електролизери, за да се отговори на промишленото търсене.

Кои са трите предизвикателства пред използването на водород?

Транспорт

Водородът трябва да бъде компресиран, за да се транспортира. Дори така обаче, енергийният капацитет на транспортиране е около половината от този на метана например.

Съхранение

Планът е да се съхранява както вносен, така и местно произведен водород в подземни пещери. Въпреки че е технически осъществимо, това ще изисква основна адаптация на инфраструктурата и тестване. Тази работа в момента се извършва от френските складови компании Storengy и Terega.

Безопасност

Когато се компресира в резервоари, водородът представлява риск. „Това е като всеки друг енергиен носител: когато се опитате да поставите възможно най-много енергия във възможно най-малко пространство, това може да се развихри“, посочват експертите.

Откъде ще се набавят всички необходими ресурси?

Европейските газови компании работят върху адаптирането на своите тръбопроводи, за да изградят „гръбнак“, който да свърже слънчевите страни на юг, включително Испания и региона на Магреб в Африка, с индустриализираните страни на север. Себастиен Арбола, заместник управляващ директор на Engie, отговарящ за водорода, обяснява: „Ще трябва да търсим евтини възобновяеми енергийни източници, където и да се намират, за да намалим още повече цената на зеления водород. Това ще бъде в Магреб, Испания, Австралия или Чили, или дори в Бразилия. Ако искаме достатъчни обеми и гъвкавост на доставките на зелен водород, ще трябва да внасяме.”

Междувременно Нидерландия, вярна на икономическата си история, вече планира да се превърне в основния европейски център за внос на зелен водород – пристанището на Ротердам ще получи първата си пратка през 2025 г. Тези ходове тревожат френските специалисти, като един от тях казва: „Ако ние не изпращаме правилните сигнали към играчите в момента, вносът на водород няма да идва през Франция и производителите няма да създадат фабрики у нас.“

Вижте още:

Държавата започва обсъждането на възможностите за изграждането на консолидиран платежен механизъм за компенсиране на производителите при форсмажорни обстоятелства. Това се...