Според проучването, 46% от анкетираните в България са отговорили „изобщо не“ на въпроса дали хората заплащат данъци справедливо спрямо доходите и богатството си. Този дял е по-висок само в Унгария (50%), Хърватия (48%) и Естония (47%). Словакия е на пето място с 38%.
Близо една трета от гражданите в Латвия и Литва (по 36%), Полша (33%), Португалия, Словения и Чехия (по 32%) също изразяват мнение, че данъците не се събират справедливо. Подобно възприятие споделят и 39% от хората в Италия и Испания.
На другия полюс са скандинавските държави Дания и Финландия, където едва 7% и 10% съответно смятат, че хората „изобщо не“ плащат данъци според доходите и богатството си.
През 2023 г. общите данъци, събрани от правителствата на страните от ЕС, са близо 40% от брутния вътрешен продукт (БВП). Въпреки съществената роля на данъците за финансирането на обществени услуги като здравеопазване и образование, около един на всеки четирима души в ЕС смята, че гражданите в тяхната страна не плащат справедливи данъци.
Едва 20% от гражданите на ЕС смятат, че хората плащат данъци пропорционално на доходите и богатството си „до голяма степен“. Този дял варира значително – от 8% в Латвия до 38% във Финландия. В Люксембург (36%), Дания (32%), Австрия (32%), Малта (31%), Германия (31%) и Гърция (30%) също има висок процент на съгласие с това твърдение.
Сред по-големите икономики на ЕС, Италия отчита най-нисък дял на това мнение (12%), следвана от Испания (17%) и Франция (19%).
Повече от половината анкетирани в ЕС (51%) смятат, че хората плащат данъци „до известна степен“ пропорционално на доходите и богатството си. Този отговор е най-често срещан в 23 от 27-те членки на ЕС, като варира от 33% в Унгария и Хърватия до 59% в Кипър.
Резултатите от проучването насочват към ясни географски тенденции във възприятието за данъчна справедливост. Скандинавските и западноевропейските страни демонстрират по-положителни нагласи, докато в южноевропейските държави мненията са по-разделени. Източноевропейските страни членки на ЕС като цяло възприемат данъчните си системи като по-малко справедливи.
Проучването показва, че 5% от анкетираните в ЕС не са сигурни дали данъците в техните страни се плащат справедливо, като в някои страни този процент достига 9%.
Според професор Ерик Кирхлер от Виенския университет, където данъчните процедури са прозрачни и правилата се прилагат еднакво за всички, данъчният морал и доброволното спазване на правилата са по-силни. Той отбелязва, че в страни като Дания и Финландия, които са лидери по управление и почтеност, гражданите изразяват високо възприятие за справедливост в данъчната система.
По-ниското институционално доверие и по-слабият административен капацитет в Източна и Южна Европа често подкопават тези възприятия. Д-р Фабиан Калайтнер от Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен подчертава, че хората в северноевропейските страни са по-доволни от преразпределението на доходите в сравнение с хората в южноевропейски и източноевропейски страни.
Това се дължи не само на по-малките разлики в доходите, но и на по-високия праг на доходите, дори след отчитане на покупателната способност. „С други думи, бедните във Финландия и Дания имат по-високи доходи от бедните в Полша или Чехия“, обяснява Калайтнер.
Калайтнер също акцентира върху „действителната преразпределителна сила на данъците“, т.е. способността на правителството да използва данъчната си система за повлияване на разпределението на доходите и богатството. Страни с ниска преразпределителна сила на данъците, като Естония, Латвия или Унгария, показват по-ниски нива на съгласие за справедливост в сравнение със страни с високо преразпределение като Австрия, Финландия или Дания.
Данъчните системи в северноевропейските страни често се възприемат и като по-малко сложни, което е свързано и с по-високо доверие както в правителството, така и в данъчната система. Професор Карен Сюрет-Слоун от университета в Падерборн коментира, че скандинавските страни предоставят подробна информация за данъчните плащания на физическите лица.
Д-р Сабина Колодзей от Университета Козмински допълва, че високото възприятие за данъчна справедливост в скандинавските страни се дължи на силното институционално качество и високото обществено доверие. Тези фактори стимулират доброволното спазване на данъчните задължения и позволяват ефективно преразпределение, което води до по-равностойни общества с ниски нива на бедност и неравенство.
