Поредното мащабно разширяване на държавните разходи в актуализацията на бюджета, конкретно по линия на социални плащания и пенсии, допълнително ще влоши инфлацията и ще задълбочи макроикономическите рискове в България.
Погрешна е тезата, че инфлацията в България е изцяло внесена отвън. Ако погледнем данните за реален БВП (които изваждат вноса от сметката), виждаме, че дефлаторът показва 18,22% инфлация през първото тримесечие на 2022 спрямо първото на 2021. Освен това, от началото на 2021 средния растеж на потреблението на домакинствата е 7,6% на годишна база, в сравнение с 4,6% през периода 2018-2019.
Държавните разходи също растат значително по-бързо, от началото на пандемията (първо тримесечие 2020) със средно 7% на годишна база, в сравнение с 4% в периода Q4 2017 - Q4 2019. Същевременно, безработицата е на рекордно ниски нива - консистентно под 5% от средата на 2021. Всичко това са знаци, че от средата на миналата година икономическата активност в България най-вероятно прегрява и това подхранва инфлацията.
В този контекст е абсурдно държава да продължава да поддържа толкова разпусната разходна политика. Тази година държавните разходи като процент от БВП ще останат на исторически рекордното ниво от 43%, в сравнение с около 36% през 2018 и 2019. Дефицитът също остава на изключително дълбокото ниво от 4,1% от БВП. По този начин държавата активно допринася към високите нива на инфлация. Държавната фискална политика вече една година (всъщност почти две, като отчетем последния бюджет на ГЕРБ) е със сигурност проциклична и най-безотговорната за последните 25 години.
Помпането на съвкупното търсене в настоящата ситуация разбира се посява семената на собствения си колапс, защото колкото по-екстремни са нивата на инфлация, толкова повече ще се задъхва и частното потребление и производството. И когато това доведе до рецесия, държавата няма да има капацитет да компенсира каквото и да е, защото в момента вече води политика на дълбок дефицит, който рязко ще набъбне в случай на свиване на БВП.
