Според нов доклад на UBS, Унгария е регистрирала най-голям скок в богатството на своите граждани през изминалата година, следвана от Литва и Швеция. Нетното богатство на европейските граждани варира значително, като е важно да се анализират промените, коригирани спрямо инфлацията.
Богатството на човек се е увеличило в по-голямата част от европейските държави между 2023 и 2024 г., но в някои се наблюдава спад. Анализът на UBS се фокусира върху медианното богатство, за да се избегне влиянието на екстремни стойности, като същевременно се споменават и средните стойности.
Унгария отчете ръст от 18,6% в медианното богатство на човек, докато Литва и Швеция регистрираха ръст от съответно 16,9% и 15,3%. Италия и Латвия също отбелязаха значителен ръст – 15%.
В рамките на ЕС, страните-кандидати, членовете на ЕАСТ и Обединеното кралство, само Турция и Белгия отчетоха спад в медианното богатство на човек. Турция регистрира най-голям спад – 20,9%, докато Белгия отчете по-умерен спад от 5,6%.
Сред петте най-големи европейски икономики, Италия отчете най-голям ръст – 15%, докато Обединеното кралство регистрира най-нисък – 5,3%. Франция (10,3%), Германия (9,5%) и Испания (9%) са между тях.
Швейцария, най-богатата страна на човек, отчете увеличение от 7,7%. Скандинавските страни също отбелязаха силен ръст, надхвърлящ 10%.
Извън Европа, Южна Корея (13,9%), Австралия (10,7%), Канада (9,6%) и Япония (8,6%) отбелязаха значителен ръст през 2024 г. Ръстът в САЩ беше по-умерен – 2,3%, докато Китай и Русия отчетоха спадове от съответно 6,3% и 8,2%.
Анализът на средното богатство показва разлики. Турция и Белгия отчетоха по-малки спадове в средното богатство в сравнение с медианните си стойности. Люксембург, Естония, Франция и Обединеното кралство също отчетоха спад.
Спадът в Турция се обяснява с периода на изобилен кредит и ниски лихвени проценти между 2020 и 2023 г., който доведе до скок в цените на активите. Нормализирането на лихвените проценти през 2023 г. доведе до корекция на цените на активите и ерозия на богатството.
В дългосрочен план, от 2020 до 2024 г., Австрия отчете най-голям спад в медианното богатство на човек – 18%. Кипър, Дания, Латвия и Литва отчетоха най-голям ръст – над 30%. България също отчете значителен ръст – над 25%.
Различията между средното и медианното богатство показват по-бавен ръст на богатството в горния сегмент на разпределението. Високата инфлация и ръстът на населението също са фактори, влияещи върху промените в богатството.
