Още преди откриването на генетиката през 19 век, учените са се опитвали да подобрят устойчивостта на културите, да повлияят на медицинското лечение и да се справят със здравословните проблеми. Въпреки това безопасността и етиката зад генетично променени или модифицирани организми (ГМО), особено по отношение на културите, продължават да се обсъждат по целия свят, особено в Европейския съюз.
Според ЕС ГМО по дефиниция е „организъм, с изключение на човешките същества, в който генетичният материал е променен по начин, който не се среща естествено чрез чифтосване и/или естествена рекомбинация“.
Доскоро ГМО бяха по същество трансгенни. С други думи, в организма е въведен изкуствен ген. Но наскоро започнаха да се появяват нови техники, които се състоят в директно модифициране на ДНК на организма, без вмъкване на нови външни гени. Тези техники доведоха до това, което е известно като ново поколение ГМО или нови геномни техники (NGT).
Концепцията на прогреса
Първите стъпки в генното инженерство са направени през 1973 г. от американските биохимици Хърбърт Бойер и Стенли Коен, които вмъкват ДНК от една бактерия в друга.
Хората обаче се опитват да модифицират геномите на растенията и животните от векове, целяйки да създадат нови разновидности, които са по-подходящи за нашите нужди. Дори част от храната, която консумираме днес, е резултат от селективно развъждане. Броколите, например, произлизат от Brassica Oleracea, известно още като диво зеле. Първоначално растението е било годно за консумация, но горчиво на вкус, така че фермерите са избрали и засадили отново семена с по-сладък вкус, за да подчертаят постепенно тази черта.
Учените и експертите от хранителния сектор все повече разглеждат ГМО като допълнителна техника, която може да се използва от фермерите за промяна на характеристиките на културите, както и за адаптиране към променящия се климат и екстремното време.
„Опитваме се да получаваме храна по начин, който има по-малко въздействие върху околната среда. Например, като използваме по-малко вода, по-малко суровини по отношение на например пестициди и хербициди и т.н. И за да направим това, имаме нужда от по-добри сортове, адаптирани към този тип земеделие“, казват изследователи.
ЕС е строго срещу ГМО производството, докато в световен мащаб то се развива успешно
През 2023 г. Съединените щати бяха водещият световен производител на ГМО със 74,4 милиона хектара, посветени на ГМ култури; Следват Бразилия с 66,9 милиона хектара и Аржентина с 23,1 милиона.
За разлика от това, Европа притежава много ограничена площ за отглеждане на ГМ, с малко над 48 000 хектара, посветени на тези култури през 2023 г. По-голямата част от това е съсредоточено в Испания, където се отглеждат над 95% от европейското ГМО. На практика царевицата MON 810 е единствената ГМ култура, одобрена за търговско отглеждане в ЕС.
Въпреки националните забрани за отглеждане на ГМО за храна, страните от ЕС внасят ГМО, за да отговорят на вътрешните изисквания в храните за животни, като ГМ соя.
Специалисти обясняват текущата ситуация с производството в ЕС, посочвайки, че тъй като Европа не е одобрила други ГМО за отглеждане от много отдавна, компаниите дори не искат разрешение за нещо подобно.
Влияние на ГМО върху здравето
Здравните експерти са на мнение, че оценката на риска трябва да се прави за всеки отделен случай. EFSA е агенцията на ЕС, натоварена с оценката на рисковете, произтичащи от ГМО, свързани със здравето на хората и животните и околната среда в Европа.
Именно EFSA провежда задълбочени анализи на новите характеристики, въведени в ГМО, преди да премине към дискусията за комерсиализацията му. Налице е обаче съществена разлика между научната гледна точка и общественото мнение.
Например, проучване от 2021 г., проведено в Италия, разкри че 81% от италианските селскостопански учени вярват, че ГМО като цяло са безопасни за консумация, докато само 54% от италианската широка общественост вярва в същото.
През 2024 г. 34 носители на Нобелова награда призоваха ЕС в отворено писмо да облекчи политиката си по отношение на генетичните модификации и да позволи на учените да разработват ГМ култури, които могат да издържат на климатичната криза. Въпреки това, организации като Европейската мрежа на учените за социална и екологична отговорност (ENSSER) все още са по-критични към въздействието на ГМО върху биоразнообразието и човешкото здраве.
