България очаква постепенно намаляване на инфлацията, като средната й стойност се прогнозира за около 3,5% през 2025 г. и 2026 г. Според Международния валутен фонд (МВФ), растежът на Брутния вътрешен продукт (БВП) ще се задържи около 3% през същия период. Тези прогнози бяха представени от Фабиан Борнхорст, ръководител на заключителния доклад на мисията на фонда в страната.
Мисията на МВФ проведе серия от срещи с представители на ключови институции и сектори в България между 10 и 23 септември. Целта на посещението беше да се оценят икономическото състояние и да се формулират препоръки за бъдещото развитие. Анализът на организацията акцентира върху ползите от членството в еврозоната и необходимостта от стриктна фискална дисциплина.
Приемането на еврото е ключов етап, който ще засили институционалното доверие и ще стимулира икономическия растеж. Правителството вече постигна напредък с осигуряване на приемането в еврозоната, бюджета за 2025 г. и предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Това са важни стъпки за укрепване на икономиката.
Икономическият растеж се очаква да остане стабилен, подкрепен от устойчиво частно потребление и затегнати пазари на труда. Въпреки че инвестициите нарастват, външното търсене ще бъде ограничено от по-бавния растеж в ключови пазари в ЕС. Инфлацията ще се забавя, но заплатите, които нарастват по-бързо от производителността, ще поддържат ценовия натиск.
Преходът към еврото ще намали валутния риск и трансакционните разходи, като също така ще предложи възможности за повишаване на инвестициите. Опитът показва, че ценовите ефекти от смяната на валутата са временни. Въпреки това, запазването на инерцията на реформите е ключово за реализиране на пълните ползи от евроинтеграцията.
Фискалната политика остава експанзионистична, като дефицитът на консолидирания бюджет се очаква да бъде над 3% от БВП до 2028 г. Необходимо е намаляване на разходите, включително ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор и премахване на нецелевите субсидии. Увеличаването на приходите чрез подобряване на събираемостта на ДДС и данъците върху недвижими имоти също е препоръчително.
МВФ препоръчва преразглеждане на данъчната система в средносрочен план, като се обмисли по-прогресивно облагане за намаляване на неравенствата. По отношение на пенсионната система, фондът предлага премахване на тавана на осигурителния доход и специалните плащания, като същевременно се работи за адекватност на пенсиите.
Прозрачността в управлението на държавните предприятия и общинските инвестиции е от съществено значение. Правилното управление и върховенството на закона са решаващи за дългосрочния растеж. България продължава да се радва на нисък държавен дълг спрямо БВП в ЕС.
Банковият сектор в България е стабилен, с висока капитализация и ниски необслужвани кредити. Бързият ръст на ипотечните заеми обаче води до повишение на цените на жилищата. Нужна е гъвкава макропруденциална политика, която да се справя с нарастващия кредитен натиск.
Структурните реформи трябва да обхванат инвестиции в човешкия капитал и подобряване на качеството на образованието. Доброто управление и борбата с корупцията ще подобрят бизнес климата и доверието на инвеститорите.
В енергийния сектор България остава зависима от изкопаеми горива. По-голяма конкуренция на пазара на електроенергия и целева подкрепа за енергийно уязвими домакинства са сред препоръките за преодоляване на предизвикателствата.
