Най-актуалните икономически теми и интересни изследователски данни бяха обсъдени на NEXT DIFI 2022

Широкообхватна дискусия по актуални финансови въпроси и специално проучване на икономическите нагласи сред пълнолетното българско население, изготвено от агенция Тренд, бяха част от финансовия форум NEXT DiFi 2022 в София.

От проучването става ясно, че 56% от българското общество пазарува по-малко хранителни стоки, защото те са станали много по-скъпи, а 43% се страхуват, че могат да загубят работното си място. Цели 76% от хората се притесняват за плащането на битовите си сметки през предстоящия зимен сезон, а почти половината от запитаните очакват жизненият им стандарт да се влоши в следващата година.

По думите на Евелина Славкова, съосновател на Тренд, данните показват, че от началото на войната в Украйна се отбелязва промяна в нагласите и силна тревожност в обществото. От февруари 2022 г. песимистичните нагласи в българското общество стават с много по-големи дялове от позитивните нагласи, посочи Славкова. В момента например 55% от запитаните очакват икономическото положение в България да се влоши в следващата една година. Като най-голям проблем, пред който е изправена България, хората посочват високите цени, инфлацията и ценовият шок, а след това се нареждат енергийната криза и обедняването.

„Оптимистите в момента са изчезващ вид“

Така обобщи икономическите настроения в бизнес средите изпълнителният директор на „Кофас България“ Пламен Димитров.

Финансистът Любомир Дацов каза, че не вижда перспектива инфлацията да намалее бързо при положение, че правителствата ще продължат по наклонената плоскост на дефицити и натрупване на дългове. „Не мисля, че без консервативна политика в областта на фиска нещата могат да се оправят“, посочи той. Според него Съединените щати много по-бързо ще овладеят проблема с инфлацията. Относно решаването на този казус в България финансистът бе категоричен в необходимостта от консервативни бюджети през следващите години. Според него обаче няма политическа воля за това, особено при тези чести смени на правителства и парламентарни избори, в които политиците по всякакъв начин се опитват да спечелят вота на избирателите, харчейки бюджетни пари.

Най-актуалните икономически теми и интересни изследователски данни бяха обсъдени на NEXT DIFI 2022

В този дух беше и изказването на икономиста Георги Вулджев – според него трябва рязко да се редуцира бюджетният дефицит, за да се пребори инфлацията. Ако политиката на харчене на публични средства не се промени, вдигането на лихвите няма да успокои инфлацията, смята той.

В дискусията на форума взе участие и икономистът Кузман Илиев. Той даде пример със САЩ, които по думите му са инвестирали половин трилион долара, за да привлекат инвеститори, като резултатът от това е, че големи компании от Европа вече започват да пренасочват своите ресурси и производства към Америка. „Там цената на газа макар и да е скочила три пъти от началото на годината, все пак не е десет пъти над средната за последните десет години, както е в Европа“, добави Илиев.


В този контекст той определи като икономическо самоубийство политиката на ЕС, целяща Старият континент да е първият изцяло зелен и въглероднонеутрален такъв в света.

В NEXT DIFI 2022 специално участие взе и бившият финансов министър на България Симеон Дянков. Според него очакванията за рецесия са напълно основателни, като той смята, че тя ще започне още в края на тази година, ще продължи цялата следваща година и е възможно да приключи чак през 2024г. Той изтъкна факта, че лихвените проценти бяха на нула в последните няколко години и сега вече започвайки да се повишават, е ред на капиталовия пазар рязко да се свие. Дянков обърна внимание на това, че инфлацията в България е средно два пъти по-висока отколкото в ЕС.

„В смисъл нещо явно е сбъркано в България повече отколкото в други държави следователно и това правителство, и да се надяваме в скоро време редовно ново правителство, трябва да се занимава с темата инфлация“, посочи той.

Вижте още:

Разследващата журналистка Богдана Лазарова търси отговора от икономисти, политици и бивши министриЗащо частните пенсионни фондове загубиха 1 млрд....