Длъжностни лица от двадесетте най-големи световни икономики обсъдиха плановете за данък върху 3000-те най-богати хора в света. Те се събраха на 25 юли в Рио де Жанейро, Бразилия, за да обсъдят противоречиви идеи за набиране на 250 милиарда долара (230 милиарда евро) от нов данък върху милиардерите.
Кампаниите в полза на допълнителното облагане казват, че това ще бъде голяма стъпка напред за разрешаване на неравенството, дори ако групата от двадесет големи икономики (Г-20) бъде блокирана от САЩ да одобри данъка върху изключителното богатство. Той беше предложен от Данъчната обсерватория на ЕС миналата година като начин за разрешаване на вратичките в настоящата данъчна система. Миналия месец неговите изследователи бяха помолени от бразилското председателство на Г-20 да изложат плановете си по-подробно.
„Прогресивната данъчна система наистина е стълб на нашите демократични общества“, заявява Габриел Зукман, директор на Обсерваторията, пред репортери, когато представя своите открития.
„Свръхбогатите плащат пропорционално по-малко данъци от другите социално-икономически групи“, добави Зукман. Неговото проучване цитира случая с Холандия, където милиардерите плащат под 20%, в сравнение с типичен работник, чиято данъчна сметка е по-близо до 50%.
Зукман твърди, че данък от 2% върху богатството би гарантирал, че този сегмент от икономиката плаща справедливия си дял и че международната координация би попречила на световния елит просто да се премести, за да избяга от него. Според директора, планът не нарушава националния данъчен суверенитет. Всяка страна решава дали да участва, но може също така да допълва ставките, за да отчете богатството, скрито в юрисдикции, които не го правят.
В световен мащаб 200-250 милиарда долара, които ще се съберат от около 3000 данъкоплатци, не са огромни пари. За сравнение 4,4 трилиона долара са взети миналата година само от федералните данъци в САЩ. Но Зукман твърди, че новият източник на приходи ще помогне за финансирането на жизненоважни въпроси като здравеопазване, образование и изменение на климата – и той има много поддръжници.
„Видяхме нарастващо ниво на неравенство“, посочва Киара Путатуро, съветник по данъчната политика в Oxfam EU, цитирайки данни, показващи, че най-богатият 1% от света е натрупал 42 трилиона долара ново богатство през последното десетилетие. Според нея това е свързано с несправедливата данъчна система.
„Признаването, че съществува такъв проблем, вече е добра стъпка“, казва Путатуро, добавяйки, че самият данък „изисква малко повече време, за да бъде проектиран и съгласуван“.
Въпреки че планът беше подкрепен от министри на големи страни като Франция, Германия и Испания, министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън изля студена вода върху идеята още през май. Но по-рано тази година Министерството на финансите на САЩ предложи 25% минимален данък върху изключително богатите, което според
Зукман също отговаря на собствените му планове.
Путатуро твърди, че публичната опозиция на Йелън може да се дължи просто на „чувствителния политически момент“, когато САЩ се подготвят за избори. Привържениците на данъка върху богатството са въодушевени от глобалното споразумение за налагане на минимално данъчно ниво на корпорациите, което те виждат като доказателство, че концепцията може да работи – и набира политическа сила.
В забележки пред репортери тази седмица, след като беше избран за председател на данъчната подкомисия на Европейския парламент, евродепутатът от Италия Паскуале Тридико похвали работата на Зукман.
„Който работи, не е богат... по-голямата част от неравенството в нашите икономики не се определя от труда“, каза той, цитирайки работата на Томас Пикети – икономист, който също предложи „данък богатство“.
„Европа, както и подкомисията, могат да играят роля в разбирането на тази динамика и да предложат нещо в съответствие с идеята на Зукман и Пикети“, добавя Тридико.
Припомняме, че петиция към ЕС за въвеждане на нов данък върху богатството – подкрепена от Пикети и от Орор Лалук, която сега председателства икономическата комисия на Европейския парламент – събра четвърт милион подписа, като отзвукът беше особено силен в Германия, Франция, Белгия и Дания .
