За поредна година Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) провежда анкета сред своите членове относно бизнес средата в България. Анкетата е част от мащабно изследване, проведено от 16 германски външнотърговски камари в Централна и Източна Европа.В периода от 15 март до 16 април 2021 г. на общо 60 различни по размер фирми са зададени подробни въпроси, свързани с икономическата обстановка в страната, а резултатите са сравнени с тези на другите страни. Данните за България са повече от интересни и повдигат важни въпроси за това какво следва да подобрим и какво впечатление оставяме у външните инвеститори и работодатели. Те бяха представени от д-р Митко Василев – главен управител на ГБИТК.
От проучването става ясно, че едва 7% от участниците оценяват икономическата обстановка в България като добра, но пък цели 78% я намират за задоволителна. За сравнение в проведената през 2019 г. анкета делът на оптимистично настроените е бил около една четвърт. В момента 52% от анкетираните фирми не очакват промяна на развитието на българската икономика през тази година, а 28% смятат, че тя ще се влоши през този период.
В допитването участват компании от сектора на услугите, преработвателната индустрия, търговията и други. Вероятно заради това и въпросът „Как ще се развие ситуацията във вашия бранш през тази година в сравнение с предходната?“ дава разнопосочни отговори. Почти половината от анкетираните (48%) са отговорили, че тя ще бъде задоволителна, 35% - че ще развие в положителна посока и 17% - че ще е лоша. Само 7% обаче смятат, че към момента състоянието на компанията им е лошо. Почти една трета от запитаните изразяват мнение, че износът им ще се увеличи през следващата година и също такъв процент планират броят на служителите им да нарасне. 13% обаче смятат да се разделят с част от персонала си.
Прави впечатление, че почти няма фирма, която да не е доволна от ниската цена на работната ръка в България. 53% са средно доволни от цената на труда, 36% са доволни, а 7% са много доволни. В това отношение България се нарежда на второ място след Естония. По-различно стои обаче въпросът с наличието на специализирана работна ръка. 17% са много недоволни от наличието към момента, 34% са по-скоро недоволни, а други 34% са средно доволни. Подобна е ситуацията и по темата за качеството на образованието. Що се отнася до професионалното образование 10% от запитаните са много недоволни от неговото качество, 34% са по-скоро недоволни и 37% са средно доволни. Съвсем малко по-положителни са мненията за академичното ни образование.
Най-голямо недоволство безспорно има по отношение на борбата с корупцията и престъпността в страната (47% са много недоволни и 34% са по-скоро недоволни), както и по отношение на прозрачността на обществените поръчки, където недоволни са 38%, а много недоволни 32%. Неособено положителни са и мненията на анкетираните за правната сигурност, предвидимостта на политическата обстановка и състоянието на инфраструктурата. Разнопосочни са мненията по въпроса за достъпа до субсидии – 39% са средно доволни, 30% са по-скоро недоволни, 12% са много недоволни, 16% са доволни и 4% са много доволни. 1/4 от работодателите не са доволни и от цената на електроенергията в България.
Ниската данъчна тежест и членството ни в Европейския съюз са най-високо оценяваните предимства, които компаниите посочват. Огромна част от запитаните (67%) искат еврото да бъде въведено в България и въпреки различните оценки на икономическата обстановка 97% посочват, че биха инвестирали отново в страната ни. Участниците в проучването определят България като по-скоро атрактивно място за инвестиции.
55% от анкетираните посочват „недостигът на квалифицирана работна ръка“ като един от основните рискове за развитие на компаниите, като тази липса води след себе си увеличаване на разходите за работна ръка посочват 60% от анкетираните. В тази сфера са необходими реформи и въвеждането в България на елементи от наложилата се в Германия система за дуално професионално обучение и адаптирането към нуждите на бизнеса от обучение на специалисти в конкретни области. Това са възможни варианти за справяне с проблема от липсата на квалифицирани кадри. На въпроса „Кои последици от коронавирусната пандемия в момента оказват най-голямо въздействие върху вашата компания?“ – 69% от анкетираните посочват ограниченията при пътуване, а 47% анулирането на търговски събития и панаири. 61% от участниците в анкетата очакват икономиката на България да се възстанови през 2022 г. и оборотът на компания им от времената „преди коронавируса“ да се възвърне също през 2022 г. Относно мерките, предприети от правителството за смекчаване на икономическите последици от коронавирусната пандемия само 15% са доволни, а недоволните от тях са 25%.
Г-н Василев бе попитан от b2b Media кои според него са най-сериозните фактори към момента, с оглед на които бизнесът в България би могъл да пренареди своите приоритети, така че недостатъците ни като среда за развитие да могат да бъдат коригирани.
„Много е важна политическата сигурност и стабилност, защото имаше една приказка, че бизнесът е боязлив като сърна – когато не вижда подходящи условия, той просто не идва.“ – отвърна той и допълни, че „не стоим чак толкова зле“ по отношение на търговията с Германия. „Ние очаквахме доста по-сериозен срив по отношение на търговията. Това не се случи. Нещо повече – ние години наред поддържаме едно стабилно 8-мо място от 29 държави, като Германия ни класира (т. нар. Източна комисия на германската икономика) по отношение на търговския оборот пред държави като Украйна, Сърбия, трите Балтийски държави – ние ги изпреварваме, преди Хърватия сме дори. Ние успяваме и да изнесем повече стоки и услуги към Германия, отколкото да внасяме от там – това е добре. Другото, което е – имаме един бранш, където също имаме доста шансове, а той е на колене в момента.
Това е туризма. Трябва да показваме, че сериозно вземаме мерките, които трябва да изпълняваме по отношение на ковид кризата. (...) Този бранш е много чувствителен и ние просто си пропиляваме шансовете. Напоследък не бяхме достатъчно активни да покажем на външния свят, че ние спазваме мерките. Ние постепенно отслабвахме, но имахме и късмета, че числата падаха надолу. Трябва да показваме, че сме в състояние сериозно да се справим с тази ситуация“. Според него други страни са много по-активни от нас в „пропагандирането“ на своите стратегии и използвайки това ни изпреварват. Той даде за пример Гърция и Хърватия. „При нас ситуацията не е чак толкова зле, но ние не правим необходимото да покажем, че имаме възможности, че също сериозно гледаме на това, което се случва. Стабилност, най-вече стабилност и предсказуемост“ допълни Василев.
Германия продължава да бъде най-големият търговски партньор на България, както и и най-важният чуждестранен пазар за българската продукция. По данни на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия търговският стокообмен между България и Германия за 2020 г. възлиза на 8,207 млрд. евро, т.е. има спад с 3,6% през 2020 г. в сравнение с 2019 г. През изминалата година износът от България за Германия се е увеличил с 0.1 %, докато вносът от Германия към България е намалял с - 8.1%.
