България има всички предпоставки и голям потенциал да се позиционира като дестинация за здравен туризъм, като това може да се случи с ефективно сътрудничество между правителството, местната власт, организациите за управление на туристически райони (ОУТР) и представителите на бизнеса. Около това мнение се обединиха участниците в Дискусионна кръгла маса „Фокусът на туристическата индустрия се измества към здравните дестинации – новият приоритет на потребителите“, организирана от Катедра „Икономика на туризма“ към УНСС. Дискусиите във форума се фокусираха върху възможностите за ребрандиране на България като четирисезонна дестинация с фокус здравен туризъм.
• Потенциала и възможностите за развитие на здравен туризъм и за утвърждаване на Бранд България обсъдиха представители на акдемичната общност, местната власт и туристическия бизнес
„В седем от деветте туристически района здравният туризъм е изведен като приоритетен, което отговаря на актуалните предпочитания и търсения на туристите – както местните, така и чуждестранните“, посочи при откриването на кръглата маса проф. д-р Мариана Янева – ръководител на Катедра „Икономика на туризма“. По думите ѝ трябва да се работи в посока създаване на силен Бранд България с няколко подбранда.
Според Владимир Ников – заместник-председател на Сдружение на хотелиери и ресторантьори „Велинград и Западни Родопи“, създадените организации (ОУТР) засега не работят добре, като сред основните причини са липсата на средства и на административен капацитет. „При пдобряване на работата на организациите и на сътрудничеството между тях може да се постигне диверсификация на туристическия продукт у нас“, смята Ников. Той даде пример с ОУТР „Родопски туристически район“, където влизат общини от пет административни области и координацията между тях е доста трудна. Добрите резултати в туристическата индустрия във Велинград в последните години се дължат на успешното сътрудничество между местната власт и туристическия бизнес, представен от Сдружението, подчерта неговия заместник-председател, като посочи, че съвместните усилия на всички заинтересовани страни са от ключово значение за развитието на бранд България и неговите подбрандове.
„В България могат да се случват добри практики и всички можем да се обединим в една добра кауза за развитие на успешен продукт за здравен туризъм“, коментира Димитрина Помакова - собственик на СПА Деметра. Според нея една от възможностите за това е чрез създаване на самостоятелни СПА центрове без прилежаща хотелска част в по-малките населени места. Опитът от нейния бизнес в последните години показва, че потребителите проявяват голям интерес към иновативните здравни продукти и търсят гъвкави възможности за достъп до тях.
В отговор на новите предпочитания на туристите Община Казанлък работи върху проект за развитие на здравен туристически продукт около Казанлъшки минерални бани. Местната власт си сътрудничи успешно с бизнеса в района, за да се позиционира добре в сегмента на здравния туризъм. „В момента малката част от здравния туризъм, която се експлоатира у нас, е СПА туризмът. Трябва да се работи по-активно в областта на превенцията и възстановяването, а не само в СПА сегмента“, смята Никола Петков, генерален директор на Kings' Valley Medical & Spa Hotel и директор на Общинско предприятие по туризъм „Казанлък Арт“. По думите му здравният туризъм може да бъде успешна част от предлагането във високия сегмент и да се съчетае ефективно с 5-звездния туристически продукт. Kings' Valley например е включил в менюто си местни продукти, които са част от ориентирано към здравословното хранене меню и с което отговаря на предпочитанията на туристите за качествена и пълноценна храна.
Новите тенденции в търсенето се отразяват и върху all-inclusive сегмента, а хотелите по Черноморието се адаптират бързо към промените. „В момента основните въпроси на туристите не са дали има тематични представления след вечеря, а има ли например йога класове или други подобни дейности. Върви се в посока към активното, а не към пасивното забавление“, отбеляза д-р Дарина Сулева, експерт с над 20-годишен опит в управлението на хотели. Тя допълни, че в цяла Европа се наблюдава промяна в менютата на хотелите и ресторантите, за да се отговори на търсенето на здравословни храни и балансирани хранителни режими. Добре развит е и продуктът на специализираните клиники за здравословно и лечебно хранене. Д-р Сулева даде пример и с тенденцията в много европейски дестинации да се преминава към минерализиране на басейните в хотелите без наличието на минерални извори. „По този начин дори без да имаме природните дадености на минералната вода, ние можем да създадем такова предлагане“.
Здравният туризъм може ефективно да се съчетава с останалите видове туризъм, като се използва потенциалът на съседни населени места в един и същи район. Така например община Своге, която работи активно за позициониране в сегмента на приключенския туризъм, си сътрудничи с общините с балнео-лечебни ресурси, за да се предложи на потребителите по-пълноценен и атрактивен туристически продукт, разказа Нина Копринджийска, заместник-кмет на Община Своге. Своге е единствената българска община, която членува в Хартата на европейските селски общности, което също създава добра основа за сътрудничество с други населени места от цяла Европа.
Дискусионната кръгла маса с представители от местната власт и депутати е първото подобно събитие, което Катедра „Икономика на туризма“ към УНСС организира. „Досега се фокусирахме върху срещи с бизнеса и средните училища, но решихме, че за да работим по-ефективно за развитие на българския туризъм, трябва да имаме по-широк форум и посланията, които излъчваме публично, да бъдат в помощ на всички“, посочи проф. д-р Мариана Янева. Тя се обърна към присъстващите с призив да се обсъдят и начертаят възможностите и форматите, чрез които академичната общност и бизнесът могат взаимно да помогнат на изпълнителната и законодателната власт за утвърждаване и популяризиране на България като целогодишна дестинация за здравен туризъм.
