Доставките на руски природен газ се увеличават от началото на войната в Украйна, което показва и част от проблема с отказа от него. Фючърсите на холандската борса вчера се търгуват с 13,7% под нивата от деня, в който започва войнната в Украйна и 50% под нивата от 7 март. Сходна тенденция се наблюдава и при петрола и редица суровини.
Ако Европа инвестира в нови тръбопроводи, междусистемни връзки, терминали за регазификация на втечнен газ, дългосрочни договори, собствен добив и т.н., Русия може да увеличи доставките, да намали пазарната цена и да обезсмисли инвестициите.
Подобен дебат имаше и около междусистемната връзка с Гърция – след началото на строежа ѝ, цената на вноса на природен газ намалява и редица експерти и политици попитаха дали има смисъл от нея. По-интересният въпрос обаче е дали би имало промяна в цената без нея.
Инвестициите и усилията за диверсификация на доставките, на фона на евтиния газ от Русия, може и да изглеждат икономически неоправдани.
Ако продължаваме да мислим по този начин, означава, че нищо не сме научили за последното десетилетие, което ясно показа, че бизнес модели, които се стремят към минимизиране на разходи, не са устойчиви.
Това се видя след аварията във Фукушима, когато се оказа, че в региона работят ключови производители на втомобилна електроника; по време на COVID пандемията - оказа, че много производства са зависими от няколко компании в Китай; недостигът на чипове след пандемията – производителите не смогват на високото търсене и т.н.
Казано накратко – трябва да намерим баланса между най-ниски цени и достъпност, от една страна, и сигурност на доставките/достъпа, от друга. Това ясно се видя по време на пандемията при здравните системи в цял свят, вижда се и при редица индустрии, а през последната година се наблюдава и в енергийния сектор. За целта са необходими излишъци (redundancies), които изглеждат като излишен разход или премия, но дават сигурност срещу подобни шокове.
