2.6% е делът на нелегалните цигари на българския пазар към края на 2023 г.

Потреблението на цигари без български акцизен бандерол у нас през 2023 г. остава на ниско ниво според традиционното изследване на празните цигарени опаковки, като техният дял от общото потребление в страната представлява 2.6% през 4-то тримесечие и 2.3% през 2-ро тримесечие на 2023 година.

Данните от регулярното изследване бяха представени от компаниите в „Инициативата срещу незаконната търговия“* на 7 март 2024 г. пред представители на Агенция „Митници“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР, Върховна прокуратура, Министерство на икономиката и индустрията и Центъра за изследване на демокрацията.


Тютюневите компаниите заявиха, че правоохранителните институции у нас са постигнали устойчив резултат в борбата срещу незаконната търговията с цигари и призоваха отговорните органи да я запазят като приоритет поради нейната значимост за ограничаване на сивият сектор и за увеличаване на бюджетните приходи. Данните за 2023 г. показват, че вече 5 години делът на цигарите без български бандерол е под 3.5% от общото потребление у нас и е сред най-ниските в ЕС, в които това изследване се провежда.

Както и в предходните вълни на проучването, данните показват, че с най-голям дял сред нелегалните цигари на българския пазар са с опаковки, маркирани с надпис за безмитна търговия, следвани от фалшивите, имитиращи известни международни марки. Сред празните опаковки са идентифицирани и кутии с неизвестни за българския пазар марки, които се определят от типа „illicit whites” – цигари, произведени единствено с цел нелегално разпространение.

Ето как се разпределя делът на потребление на цигари без български акцизен бандерол във всеки от 20-те града в основната извадка на изследването – с най-високи нива над средното за съответните две тримесечия са Ямбол, Пловдив, Бургас, Видин, Хасково и Добрич, а през 2-ро тримисечие са отчетени нулеви нива в Шумен, Асеновград и Перник:

2.6% е делът на нелегалните цигари на българския пазар към края на 2023 г.

В 6-те града от допълнителната извадка на изследването, избрани поради специфичния им профил или местоположение, макар и по-високо от градовете в основната извадка, също се запазва сравнително ниско ниво на потребление на нелегални цигари, с изключение на Свиленград с дял на цигари без български акцизен бандерол от 28% и 31% от двете тримесечия. За тези високи стойности значителна роля играе граничното местоположение на града и интензивния трафик на посетители от съседните страни.

2.6% е делът на нелегалните цигари на българския пазар към края на 2023 г.Георги Георгиев, директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция „Митници“ коментира данните, представени от индустрията, и съобщи, че през 2023 година митническите органи са задържали близо 97 млн. къса нелегални цигари, което е над 2 пъти повече в сравнение с 2022 г., като подчерта, че координираните съвместни действия и тясното сътрудничество с органите на МВР и прокуратурата са устойчиви и се поддържат на отлично ниво. „Работим, за да предпазим не само българския пазар, но и този на Европейския съюз“, допълни г-н Георгиев.

Старши комисар Калин Литов, заместник-директор на ГДБОП, съобщи, че през изминалата година са задържани общо над 61,6 милиона къса нелегални цигари, 24 тона тютюн, от които 6 тона тютюн за наргиле, разкрити са две напълно оборудвани и действащи незаконни фабрики за производство на цигари и 5 склада за съхранение на нелегалните продукти.

„Тези успехи няма как да се реализират и няма как да стигнем до положителните резултати в нивата на непредназначените за местния пазар цигари, без взаимодействието между всички правоохранителни органи – митници, МВР и прокуратура“, допълни Калин Литов.

Компаниите от „Инициативата срещу незаконната търговия“ заявиха, че борбата с нелегалните цигари трябва да продължи да е ясен приоритет на правоохранителните органи в интерес на държавния бюджет и противодействието на незаконните дейности у нас. Те подчертаха също, външно-политическата обстановка и имиграционният поток могат да окажат натиск върху нашата пазарна среда, и че предвидимостта на законовата рамка, е доказано ефективен фактор за запазване на стабилността на бизнес средата у нас.

Вижте още:

● Централните банки коригират политиките си въз основа на икономически показатели, а не по фиксиран график, което поддържа висока волатилност на...