България и еврозоната – плюсове и минуси

След като Хърватия официално прие еврото и то се превръща в официална валута през 2023 г., всички си задаваме въпроса „България ли е следваща?“. От години говорим за приемането на страната ни в еврозоната и този момент изглежда наближава. Дали ще се случи, обаче, или не, зависи от изключително много фактори, един от които е и политическата обстановка в България.

Стойността на еврото силно се влияе от политическите и икономическите събития в Европейския съюз (ЕС). Някои от събитията, които биха повлияли на еврото са оповестяването на брутен вътрешен продукт (БВП), данни за заетостта, национални избори и избори като цяло в рамките на ЕС и др.

Динамичната смяна на правителства и последните събития от парламента е възможно да предизвикат избори отново, което ще ни отдалечи от присъединяването към еврозоната през 2024 г. Политическата несигурност предизвиква икономическа несигурност, което автоматично поставя под въпрос до каква степен сме готови да приемем еврото. В България мнението за присъединяването ни към еврозоната е полярно. За някои най-добрият вариант е да приемам еврото, докато за други е по-добре да останем със собствената ни валута – лев.

Добре е, преди да заемем страна, да разберем или разгледаме, дори хипотетично, какъв би бил икономическият ефект от приемането на еврото за България и кои са плюсовете и минусите на присъединяването ни към еврозоната.

Ето какви кои са плюсовете и минусите от приемането на еврото, които икономическия анализатор Кузман Илиев и експертите от Фактор И.Н. извеждат.

Плюсове


Стимулиране на търговията
С приемането на еврото, предприятията могат по-лесно да получат по-добри цени от доставчици от друга страна в еврозоната. Стоките, трудът преминават по-лесно през границите, което автоматично превръща бизнесите в по-ефективни и по-добре работещи, благодарение на оптимизирания и бърз процес. Това създава условия за прозрачност на цените и увеличаване на конкурентоспособността на компаниите, които използват еврото.

Насърчаване на инвестициите
Една от най-позитивните страни на присъединяването към еврозоната е подкрепата на еврото към трансграничните инвестиции в рамките на еврозоната. Инвеститорите в страни, които използват чуждестранна валута, са изправени пред валутен риск, който може да доведе до неефективно разпределение на капитала. Макар акциите да имат и валутни рискове, въздействието върху облигациите е много по-голямо поради тяхната по-ниска волатилност. Цените на повечето дългови инструменти са толкова стабилни, че обменните курсове влияят на възвръщаемостта много повече от лихвените проценти или кредитното качество. В резултат на това, облигациите в чуждестранна валута имат лош профил риск-възвръщаемост за повечето инвеститори.

Компании, които са успешни, но се намират в държави със слаби/нестабилни валути и не са приели еврото, трябва да плащат високи лихви, докато не толкова успешни компании, но в страни със стабилни валути плащат по-ниски лихвени проценти.

Взаимна подкрепа

На теория, страните, които са приели еврото като своя валута, трябва да си помагат и да се подкрепят взаимно във времена на криза. Актуален пример е ковид кризата, която изпита тази взаимопомощ. Европейската централна банка (ЕЦБ) последователно изкупува дълг в най-засегнатите страни – например Италия, за да поддържа относително ниски лихвени проценти. Друг пример е Германия, както и Франция, които подкрепиха фонд за възстановяване на стойност на 500 милиарда евро.

България и еврозоната – плюсове и минуси

Минусите

Най-големият проблем за България е липсата на капацитет за устойчив дългосрочен икономически растеж. Ниската дерегулация и данъци биха могли да стимулират растежа временно, но не могат да компенсират останалите възпрепятстващи фактори. Към днешна дата, тези фактори са съдебната система, намаляващото население и нестабилната политическа обстановка в страната.

Твърда парична политика

Един от най-големите минуси на еврозоната е това, че паричната политика често пъти не отговаря на местните икономически условия. Знаем, че определени държави в Европейския съюз (ЕС) са с по-ниски нива на безработица и с по-висок икономически растеж. Докато при други държави може да бъде обратното – продължителен икономически спад и високо ниво на безработица.

„С валутния съвет (борда) към еврото ние влизаме в схемата “център-периферия”, където новите пари влизат първо в центъра - като Париж и Франкфурт - и вървят към периферията - България - повишавайки цените тук. Затова и инфлационната премия у нас винаги е по-голяма - средната инфлация у нас и сега е 2.5 по-голяма от френската. Това е резонът да се върви към “центъра” - по-малкото зло. Най-оптимален според мен е “златният” лев, но засега го няма на масата.“ - коментира Кузман Илиев – икономически и политически анализатор.

Решения в полза на Германия

Идеята, че еврото е в полза на Германия, е политически противоречива, но има известна подкрепа за нея.
Първият етап на еврото беше Европейският механизъм за обменен курс (ERM), при който бъдещите членове, които се присъединяват към еврозоната, фиксират обменните си курсове към германската марка.

Знаем, че Германия е държавата с най-голямата икономика в еврозоната и има стабилна парична политика след Втората световна война. Тук е важно да отбележим, че фиксирането на обменните курсове към германската марка може да създаде пристрастия в полза на Германия.

Европейската парична политика е благодатна за проспериращата икономика на Германия, но твърде строга към по-слабите икономики. В този ред на мисли, България също спада към списъка на държавите с по-слаби икономика. А следствие от тази парична политика, Италия, Гърция, Испания са изправени пред висок дълг, високи лихви и безработица. В ситуации като тази, константа е, че еврото продължава да работи в полза на Германия.

„Въпрос на политическо решение и държавническо чувство е дали да правиш устойчив растеж, или да трупаш дълг, за да бъдеш преизбран. Това са правилата на играта по темата "за и против еврото" - харесва ли ни или не, изборът е между по-малкото зло.“ сподели Кузман Илиев.

По всичко изглежда, че най-вероятно няма да успеем да приемем еврото, като своя валута, през 2024 г. Дали ще решим да девалвираме, или да приемем еврото – това зависи и до голяма степен от политическия елит на България, но във всеки случаи е по-добре да вземем решение, защото към днешна дата трупаме дълг и от двете.

Според експертите на една от водещите финансови институции в страната - Фактор И.Н., еврото има изключително силно влияние върху световната икономика, като през годините валутата е била изправена и пред редица предизвикателства, които успяха да извадят наяве нейните както положителни й страни, така и недостатъците. От наблюденията, които Фактор И.Н. има в своята оперативна дейност, става ясно, че въпреки поляритета на мненията, еврото е една от предпочитаните валути за българското население, както и за спестяване, така и за потенциална защита от инфлационния натиск.



Вижте още:

Министерството на иновациите и растежа подпомага бизнеса със 146 млн. леваНа 29-и ноември в София фондация Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ заедно с общинска...