Кредитирането в България започва годината с умерен темп и ръст от 14,7%

Кредитирането в България запазва възходящата си траектория в началото на годината, следвайки тенденцията от последните осем месеца на 2025 г. Търсенето на финансиране обаче отчита леко забавяне в темповете на растеж. В края на януари общият обем на заемите за бизнеса и домакинствата нараства с 14,7% на годишна база при 15,4% през декември.

Според данните на Българската народна банка общата стойност на отпуснатите кредити достига 61,369 млрд. евро. Това представлява 49,7% от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение, в края на предходната година обемът беше 60,935 млрд. евро или 53,1% от БВП.

Корпоративният сектор показва известна предпазливост, като кредитите за фирми нарастват с 9,6% на годишна база през януари. В края на месеца техният обем възлиза на 27,660 млрд. евро. През декември 2025 г. годишното повишение в този сегмент беше по-динамично и достигаше 10,1%.

Заемите за финансовите предприятия достигат 4,761 млрд. евро към края на януари според статистиката на централната банка. Годишният им ръст е 11,3%, което е понижение спрямо отчетените 14,2% през декември. Този сектор също следва общата тенденция за известно охлаждане на кредитната експанзия.

При домакинствата кредитната активност остава висока, като общият обем на заемите достига 28,948 млрд. евро. Годишното повишение е в размер на 20,7%, което е минимално забавяне спрямо декемврийските 21,1%. Този сегмент продължава да бъде основен двигател на кредитния пазар в страната.

Жилищното кредитиране запазва сериозни темпове със стойност от 17,037 млрд. евро в края на януари. Годишният ръст при ипотеките е 27,9%, което е близо до декемврийското ниво от 28,2%. Потребителските кредити достигат 10,958 млрд. евро, отчитайки повишение от 12,8% на годишна база.

Другите категории кредити достигат 272,1 млн. евро, като бележат годишен ръст от 6%. Това е спад спрямо декември, когато увеличението беше в рамките на 7,6%. На този фон заемите за работодатели и самонаети лица намаляват с 9,9% до 250,2 млн. евро.

Българският принос към широките пари (агрегат M3) на еврозоната се увеличава с впечатляващите 18,7% на годишна база в края на януари. Стойността на показателя възлиза на 102,516 млрд. евро, което е 83,1% от БВП. За сравнение, през декември ръстът беше значително по-нисък — едва 6,3%.

Най-ликвидният компонент, агрегатът М1, отчита ръст от 21% на годишна база през януари. Той включва парите извън банките, безсрочните депозити на фирмите и разплащателните влогове на домакинствата. Този скок е съществен спрямо декемврийското увеличение от 5,7%.

Спестяванията на неправителствения сектор възлизат на 83,719 млрд. евро в края на януари, сочат данните на БНБ. Това представлява 67,9% от БВП и ръст от 17% спрямо предходната година. Депозитите растат по-бързо в сравнение с декември, когато годишното повишение беше 16,4%.

Фирмените депозити в края на януари достигат 25,930 млрд. евро при годишен ръст от 9,2%. При финансовите предприятия се наблюдава ускорение до 17,6% годишно увеличение, като общата сума възлиза на 2,329 млрд. евро. Бизнесът продължава да трупа ликвидни буфери в банковата система.

Домакинствата също увеличават своите спестявания, като техните депозити достигат 55,460 млрд. евро в края на януари. Годишният ръст при спестяванията на населението се ускорява до 21%. Този темп е по-висок в сравнение с декемврийския отчетен ръст от 19,8%.

Вижте още:

Системата на ваучерите за храна се утвърждава като най-ефективния законен инструмент за свиване на ножицата между брутното и нетното възнаграждение. Според макроикономическо...