Овладяването на „галопиращите цени“ се очерта като водещ приоритет за новото управление при приемането на мандата от премиера Румен Радев. Президентът Илияна Йотова подчерта, че пречупването на инфлационния тренд е задача с тежестта на избора на нов ВСС и приемането на бюджета за 2026 г.
Депутатите от „Прогресивна България“ започнаха законодателна офанзива с внасянето на промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Формацията залага на действие вместо политическо говорене, опитвайки се да наложи своя стил в управлението веднага след изборния успех.
Народният представител Явор Гечев поясни, че стратегията се фокусира върху корекции в съществуващото законодателство с акцент върху нелоялните търговски практики. Партията няма намерение да подменя настоящите състави на регулаторните органи, избрани от предишното парламентарно мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и ИТН.
Предложените мерки за борба със спекулата обаче провокират сериозни дискусии поради широките правомощия, които се делегират на КЗК и КЗП. Въвеждат се нови и неясни юридически понятия като „прекомерно висока цена“, „справедлива цена“ и „съвместно господстващо положение“.
Бизнесът и опозицията изразяват опасения, че тези термини могат да се превърнат в индиректен инструмент за налагане на ценови тавани. Тревога буди и фактът, че методиките за определяне на тези цени ще се разписват от изпълнителната власт, а не в самия закон.
Министърът на икономиката Александър Пулев предложи създаването на междуведомствено звено за координация и надзор върху цените. Опозиционните партии ПП и ДБ разкритикуваха идеята, оприличавайки я на „комитет по цените“ от епохата на плановата икономика.
По време на парламентарните дебати Константин Проданов от „Прогресивна България“ защити нуждата от регулация, изразявайки скептицизъм към способността на пазара сам да определя справедливи нива. Неговите носталгични препратки към миналото обаче бяха използвани от политическите опоненти като аргумент срещу пазарната намеса.
Въпреки че законопроектите минаха бързо на първо четене, окончателното им приемане вероятно ще бъде забавено за по-задълбочени консултации с браншовите организации. Необходимо е да се прецизират текстовете, за да се избегне рискът от регулаторен произвол и правна несигурност за компаниите.
Председателят на КЗК Росен Карадимов отбеляза, че новите отговорности на регулатора ще изискват и по-сериозно финансиране на администрацията. Критици като Владислав Панев предупреждават, че подобен подход може да доведе единствено до раздуване на чиновническия апарат без реален ефект върху инфлацията.
„Прогресивна България“ разполага с пълно мнозинство и исторически шанс за самостоятелно управление, което изисква баланс между интересите на потребителите и бизнеса. Прибързаните административни решения за овладяване на цените днес могат да се превърнат в деформатор на пазара и фактор за ръст утре.
Валутата на политическото доверие към кабинета може да се изчерпи бързо, ако законодателните промени не постигнат очаквания резултат преди изготвянето на държавните бюджети. Ситуацията в хазната се определя от финансовия сектор като управляема, но правителствените представители вече изразяват притеснения за състоянието ѝ.
Петър Витанов от ПБ алармира за скрити дефицити и неразплатени фактури към фирми и общини, прогнозирайки дефицит над 7%. Финансовият министър Гълъб Донев също заговори за необходимост от вдигане на тавана на дълга, въпреки декларираното намерение за съкращаване на разходите.
Това говорене за „дупки в бюджета“ може да е стратегически ход за смекчаване на обществените очаквания или подготовка за рамка със значително по-висок дефицит. След дългия период на предизборни кампании, новата власт вече носи пълната отговорност за икономическата стабилност на страната.
Първият реален тест ще бъде ефектът от новите ценови регулации и тяхното устойчиво прилагане в дългосрочен план. Публичното търпение ще зависи пряко от това дали добрите намерения ще бъдат подплатени с работещи пазарни механизми и разумна бюджетна политика.
