Енергийният министър Трайчо Трайков обяви пред БНР, че националният газов доставчик „Булгаргаз“ се намира в състояние на фактически фалит. Към момента дружеството се поддържа жизнеспособно единствено благодарение на изключително изгодния договор за внос на природен газ от Азербайджан. Ситуацията се усложнява от факта, че компанията не обслужва задълженията си по договора с турската „Botas“, което създава сериозен риск от правни претенции.
Министърът планира поредица от срещи с експерти и представители на „Botas“ в опит да предоговори условията по контракта от края на 2022 година. Основен мотив за промяната е очакваната трансформация на газовия пазар в края на 2027 г., когато вносът на руски тръбен газ ще бъде окончателно блокиран. Ръководството на „Булгаргаз“ посочва именно споразумението с турската страна и огромните дългове на „Топлофикация – София“ като водещи причини за тежкото си финансово състояние.
Договорът с „Botas“, който е в сила до 2035 г., осигурява достъп до терминали за втечнен газ за 1,5 млрд. куб. м годишно. Този обем обаче надхвърля реалните нужди на страната ни, което принуждава дружеството да плаща за неизползван капацитет. Паралелно с това „Топлофикация – София“ дължи на доставчика над 1,25 млрд. лева (около 615 млн. евро), което допълнително дестабилизира баланса.
Финансовите затруднения се филтрират и през регулаторните решения, като КЕВР за първи път коригира надолу заявените от „Булгаргаз“ количества газ. Към тези тежести се добавя и задължението на компанията да изплати над 17,8 млн. лв. на „Неохим“. Според междинния финансов отчет в БЕХ, загубите на дружеството за първата половина на 2025 г. възлизат на 102 млн. лева (52 млн. евро).
В стратегически план министър Трайков анонсира визита в САЩ, фокусирана върху развитието на проекта „Вертикален газов коридор“. Той прогнозира възможно удължаване на дерогацията за рафинерията в Бургас от американското финансово министерство. Министърът обаче предупреди за влошаващи се показатели на „Нефтохим“, което може да доведе до отговорност пред собственика „Лукойл“.
По отношение на ядрената енергетика, американската технология AP 1000 се оценява като сигурна и подходяща за новите мощности на АЕЦ „Козлодуй“. Изграждането на два нови блока обаче зависи от комплексни фактори, включително цена и дългосрочни икономически перспективи. Трайков разкритикува спирането на продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“ на Украйна, отбелязвайки, че страната е пропуснала възможност за печалба.
Във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, министърът поясни, че няма изискване за директно затваряне на мините. Планът обаче настоява за преструктуриране на Българския енергиен холдинг и преустановяване на вътрешните субсидии от печеливши към губещи предприятия. Тези промени ще засегнат директно ТЕЦ „Марица Изток 2“ и мините в Маришкия басейн.
