България разполага със значителен ветрови потенциал и инвестиционни намерения за около 4 GW нови мощности. Процесът обаче е възпрепятстван от бавни административни процедури, регулаторна непредвидимост и липса на пазарни механизми. Тези изводи бяха споделени по време на кръгла маса за конкурентоспособността на икономиката чрез вятърната енергия.
Миглена Стоилова, председател на БГВЕА, подчерта мащабното изоставане на страната ни в сравнение с Европейския съюз. В Европейския съюз вятърът вече е вторият по големина източник на електроенергия с 236 GW инсталиран капацитет. Този сектор осигурява близо 18% от общото потребление на енергия в държавите членки.
България остава на опашката с едва 0,71 GW инсталирани мощности и пазарен дял от около 3,5%. С тези показатели страната ни изостава значително дори от регионалните си съседи Гърция и Румъния. Вятърната технология предлага едни от най-ниските разходи за производство, което е ключово за индустрията.
Данните на ЕСО ЕАД показват тревожна тенденция в текущото развитие на енергийния ни микс. До края на 2025 г. фотоволтаиците ще нараснат с 31%, а батерийните системи с над 1200%. В същото време вятърните мощности се очаква да се увеличат със символичните 0,7%.
Димитър Зарчев от ЕСО подчерта ключовата роля на вятъра за балансиране на производството през зимата и вечерите. Той припомни, че вълната от слънчево производство е ограничена в тези периоди, което изисква допълващи източници. Нужно е и ускорено развитие на мрежата, специално в ветровития регион на Североизточна България.
Валери Дреников от АТЕБ обясни, че липсата на вятърни мощности пречи на предлагането на „базов“ зелен продукт. Прекомерната зависимост от соларна енергия води до висока волатилност и несигурност в цените за бизнеса. Дългосрочните договори (PPA) се бавят заради законови бариери, включително в Закона за енергетиката.
Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт разкритикува текущите непазарни намеси в сектора. Според него таваните на приходите и универсалните компенсации изкривяват сигналите и обезкуражават дългосрочното договаряне. Това оставя страната силно зависима от променливия краткосрочен пазар „ден напред“.
Виктория Керелска от Европейската асоциация за вятърна енергия постави темата в контекста на европейските амбиции. Прогнозите са, че до 2050 г. вятърът ще покрива 50% от нуждите на ЕС. България трябва спешно да транспонира европейската рамка за по-бързо издаване на разрешителни.
Германия е пример за успех, след като само за година издаде разрешителни за 20 GW нови мощности. Светлин Писленски от ЕБВР подчерта, че предвидимите приходи водят до чувствително по-ниска цена на капитала. Механизми като договорите за разлика (CfD) вече работят успешно в съседна Румъния.
Националните цели на България са амбициозни и изискват утрояване на вятърните мощности в кратки срокове. До 2030 г. държавата ни трябва да достигне инсталирана мощност от близо 2 GW. Това означава, че в следващите четири години се изисква сериозна промяна в инвестиционния климат.
