В реализацията на мащабния проект за изграждане на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“ до момента са инвестирани 255,6 млн. евро. Очакванията на ръководството на проектната компания са през 2026 г. да бъдат вложени още приблизително толкова средства. Тези капитали са насочени към подготвителни дейности, които са критични за вземането на окончателно инвестиционно решение за проекта.
Алекс Нестор, председател на Борда на директорите, подчерта, че добавената стойност за българската икономика е по-важна от крайната цена. Това е високотехнологичен проект, който ще осигури хиляди работни места и ценно ноу-хау за местните фирми. Българските компании ще получат възможност за сертификация по технологията AP1000, която тепърва ще се развива в Европа.
Според Нестор отказът от този проект би означавал, че след 15 години България ще загуби статута си на ядрена държава. Към 2038 г. страната трябва да затвори въглищните си мощности съгласно екологичните ангажименти към Европейския съюз. В този контекст ядрената енергия ще бъде по-конкурентна на фона на високите цели за декарбонизация на Брюксел.
Ръководителят на проектната компания Петьо Иванов посочи, че политическият фактор е основният риск пред ядрените мощности. През 2026 г. се очаква проектът да бъде оформен така, че Народното събрание да вземе окончателно решение за строителство. Без официалното одобрение на депутатите няма да се пристъпи към поръчка на специфичното оборудване.
Договорът за инженеринг с консорциума между Westinghouse и Hyundai приключва през март, но вероятно ще бъде удължен с 12-14 месеца. През този период ще бъде изготвен идейният проект, необходим за получаване на разрешение за строеж. Иванов оприличи ядрените проекти на „Лего“, където всеки елемент трябва да бъде поставен в точно определено време.
Конкретният ценови диапазон за новите мощности ще стане ясен след няколко седмици. Тази информация ще бъде включена в официалната нотификация за държавна помощ до Европейската комисия. Документацията се подготвя от Министерството на финансите, като се очаква отговор от Брюксел в началото на 2027 г.
Финансовата структура предвижда 30% от сумата да бъде осигурена чрез собствен капитал от Българския енергиен холдинг. Останалите 70% ще бъдат набрани под формата на заемни средства, предимно от експортни агенции. Тъй като търговските банки рядко финансират ядрени проекти, държавата ще трябва да осигури 100% гаранции при подписването на договорите.
Държавният ангажимент включва и сключването на т.нар. „договори за разлика“. Това ще гарантира дългосрочното изкупуване на електроенергията, произведена от новите седми и осми реактори. Чрез този механизъм се осигурява предвидимост на приходите и защита на инвестицията.
Относно темата за поземлените имоти, през 2025 г. компанията е закупила шест парцела с обща площ 82 декара. Сделката е реализирана на цена от 3300 лева за декар, което опровергава слуховете за многомилионни плащания. От 8 януари 2026 г. е в сила Подробен устройствен план, който позволява процедури по отчуждаване на терени.
Плановете предвиждат първият ядрен бетон за седми блок да бъде излят през 2030 г. Самото строителство е разчетено за период от 60 месеца, като първото зареждане с гориво се очаква през 2035 г. Westinghouse вече разработва логистични вериги в Европа, за да подсигури необходимите доставки за новите пазари.
Ръководството на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ уверява, че грешките от миналото няма да бъдат допуснати. Стратегията включва диверсификация и използване на резервно оборудване от различни доставчици. Важна роля в този процес ще играят и български компании, които в момента преминават през процес на сертификация.
