Мораториум върху всички решения в енергетиката и постигане на политически консенсус за въвеждането на Енергиен борд под мониторинга на Европейската комисия
Последното проекторешение на ДКЕВР е поредното от цяла серия незаконни, некомпетентни и политически мотивирани решения, които фалираха Обществения доставчик НЕК, задължиха го с над 1,5млд. лева, предстои да разрушат финансовата и технологична стабилност на енергийния сектор, а оттам да доведат до верижни фалити, спад в икономиката и финансова нестабилност.
Опитът да се обоснове това решение от 26 юни т.г. доказва, че:
- проблемите в разплащателната система на електроенергетиката са предизвикани на първо място от т.нар. "дългосрочни проекти" като АЕЦ "Белене и "Цанков камък";
- кръстосаните субсидии облагодетелстват определени, винаги близки на правителствата фирми, но за предизборно оправдание на тази политика биват нарочени т.нар. "американски ТЕЦ-ове" и фотоволтаичните и вятърните централи, макар техните да са сравнително ниски в международен план, да са под привилегированите цени на заводските и когенерационни ТЕЦ, да осигуряват енергийна независимост и спазване на стандартите за чист въздух и околна среда;
- подходът на решението е дискриминационен, правно, стопански и политически некоректен;
- начинът на неговото обосноваване взема желаното за действително, не съответства на закона, добрите практики, здравия смисъл и икономическата логика;
- самият ДКЕВР абдикира от задължението или не е способен да обоснове и защити решението си, прикрива неудобни факти и данни и тълкува неадекватно други;
- поставя пред свършени факти всички участници в енергийния пазар, ЕК и потребителите, и предопределя както фалити, така и залпови корекции на цените нагоре.
Негативните последици от това вчера обещано решение обаче отиват далеч отвъд отрасъл „Енергетика“ и цени на електричеството.
Случващото се в българския енергиен сектор през последните години и особено през изминалите няколко месеца е катастрофа, която заедно с понижения кредитен рейтинг, финансова и енергийна криза засяга всички отрасли на икономиката.
Зад намеренията да се „ребалансира“ българската енергетика се предприемат действия, които волно или неволно доведоха до признатия с това „решение“ фалит на НЕК и енергетиката. Непрофесионалните и необосновани решения на държавния енергиен регулатор все повече задълбочават хаоса и представляват заплаха за финансовата стабилност, банките и държавата.
Проекторешенията за цените в секторите „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“ на ДКЕВР са необмислен акт, залагащ нереалистични приходи в отрасъла и почиващ на хипотези за бъдещи възможности, а не на законовите и договорните реалности в страната. Евентуалното едностранно прекратяване на съществуващите договори с AES Гълъбово и Contour Global Марица Изток 3, с компаниите от ВЕИ сектора и намеренията за отнемане на лицензите на крайните снабдители ще доведат неминуемо до лавина от съдебни дела срещу българската държава на стойност не по-малка от 12 милиарда лева. Мерките срещу производителите от възобновяеми източници ще направят предсрочно изискуеми кредити в размер на 4 млрд. лева от българските банки.
Незаконните и популистки решения в енергетиката ощетяват всички.
Определянето от ДКЕВР на цени на електроенергията под себестойност облагодетелстват богатите, а не бедните домакинства. Факт е, че средномесечната сметка за електроенергия е 34 лева, както и че 20% от потребителите на регулиран пазар потребяват 80% от електроенергията, а 80% потребяват само 20%. Това означава, че бедните домакинства са свили изцяло своето потребление и сметките за електроенергия, но въпреки това цената е непосилна за тях.
За сметка на това има част от обществото, за която цената е не просто приемлива и поносима, а фактически субсидирана от последователната политика на ДКЕВР да въвежда цени, които не покриват разходите на производители и доставчици.
Сегашното правителство последователно отхвърля предложенията и препоръките за енергийни помощи за слоевете от населението, които могат да се смятат за енергийно бедни.
Необходимо е да се работи за възстановяване на инвестиционната репутация на България, като най-мощен инструмент за повишаване на доходите и привличането на чуждестранни инвеститори с ясен инвестиционен капитал в енергетиката. Само така ще имаме възможност за съживяване на икономиката, нови работни места и независимост от енергийните доставки.
Ето защо призоваваме за отговорно държавническо поведение от страна на българските институции.
Настояваме за незабавно изпълнение на препоръките от доклада на Европейската комисия за българската енергетика и отстраняване на обвързаните в конфликт на интереси лица от ДКЕВР и от ръковоството на Българския енергиен холдинг.
Призоваваме за налагане на мораториум върху всички подготвяни регулаторни и законодателни промени до постигане на консенсус за бъдещето на енергетиката в България.
Призоваваме за спешни преговори и постигане на политически консенсус за въвеждането на Енергиен борд под мониторинга на Европейската комисия, с участието на авторитетни международни организации, който да осигури баланс между интересите на всички страни и да гарантира стабилност и прозрачност в управлението на енергийния сектор.
Последното проекторешение на ДКЕВР е поредното от цяла серия незаконни, некомпетентни и политически мотивирани решения, които фалираха Обществения доставчик НЕК, задължиха го с над 1,5млд. лева, предстои да разрушат финансовата и технологична стабилност на енергийния сектор, а оттам да доведат до верижни фалити, спад в икономиката и финансова нестабилност.
Опитът да се обоснове това решение от 26 юни т.г. доказва, че:
- проблемите в разплащателната система на електроенергетиката са предизвикани на първо място от т.нар. "дългосрочни проекти" като АЕЦ "Белене и "Цанков камък";
- кръстосаните субсидии облагодетелстват определени, винаги близки на правителствата фирми, но за предизборно оправдание на тази политика биват нарочени т.нар. "американски ТЕЦ-ове" и фотоволтаичните и вятърните централи, макар техните да са сравнително ниски в международен план, да са под привилегированите цени на заводските и когенерационни ТЕЦ, да осигуряват енергийна независимост и спазване на стандартите за чист въздух и околна среда;
- подходът на решението е дискриминационен, правно, стопански и политически некоректен;
- начинът на неговото обосноваване взема желаното за действително, не съответства на закона, добрите практики, здравия смисъл и икономическата логика;
- самият ДКЕВР абдикира от задължението или не е способен да обоснове и защити решението си, прикрива неудобни факти и данни и тълкува неадекватно други;
- поставя пред свършени факти всички участници в енергийния пазар, ЕК и потребителите, и предопределя както фалити, така и залпови корекции на цените нагоре.
Негативните последици от това вчера обещано решение обаче отиват далеч отвъд отрасъл „Енергетика“ и цени на електричеството.
Случващото се в българския енергиен сектор през последните години и особено през изминалите няколко месеца е катастрофа, която заедно с понижения кредитен рейтинг, финансова и енергийна криза засяга всички отрасли на икономиката.
Зад намеренията да се „ребалансира“ българската енергетика се предприемат действия, които волно или неволно доведоха до признатия с това „решение“ фалит на НЕК и енергетиката. Непрофесионалните и необосновани решения на държавния енергиен регулатор все повече задълбочават хаоса и представляват заплаха за финансовата стабилност, банките и държавата.
Проекторешенията за цените в секторите „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“ на ДКЕВР са необмислен акт, залагащ нереалистични приходи в отрасъла и почиващ на хипотези за бъдещи възможности, а не на законовите и договорните реалности в страната. Евентуалното едностранно прекратяване на съществуващите договори с AES Гълъбово и Contour Global Марица Изток 3, с компаниите от ВЕИ сектора и намеренията за отнемане на лицензите на крайните снабдители ще доведат неминуемо до лавина от съдебни дела срещу българската държава на стойност не по-малка от 12 милиарда лева. Мерките срещу производителите от възобновяеми източници ще направят предсрочно изискуеми кредити в размер на 4 млрд. лева от българските банки.
Незаконните и популистки решения в енергетиката ощетяват всички.
Определянето от ДКЕВР на цени на електроенергията под себестойност облагодетелстват богатите, а не бедните домакинства. Факт е, че средномесечната сметка за електроенергия е 34 лева, както и че 20% от потребителите на регулиран пазар потребяват 80% от електроенергията, а 80% потребяват само 20%. Това означава, че бедните домакинства са свили изцяло своето потребление и сметките за електроенергия, но въпреки това цената е непосилна за тях.
За сметка на това има част от обществото, за която цената е не просто приемлива и поносима, а фактически субсидирана от последователната политика на ДКЕВР да въвежда цени, които не покриват разходите на производители и доставчици.
Сегашното правителство последователно отхвърля предложенията и препоръките за енергийни помощи за слоевете от населението, които могат да се смятат за енергийно бедни.
Необходимо е да се работи за възстановяване на инвестиционната репутация на България, като най-мощен инструмент за повишаване на доходите и привличането на чуждестранни инвеститори с ясен инвестиционен капитал в енергетиката. Само така ще имаме възможност за съживяване на икономиката, нови работни места и независимост от енергийните доставки.
Ето защо призоваваме за отговорно държавническо поведение от страна на българските институции.
Настояваме за незабавно изпълнение на препоръките от доклада на Европейската комисия за българската енергетика и отстраняване на обвързаните в конфликт на интереси лица от ДКЕВР и от ръковоството на Българския енергиен холдинг.
Призоваваме за налагане на мораториум върху всички подготвяни регулаторни и законодателни промени до постигане на консенсус за бъдещето на енергетиката в България.
Призоваваме за спешни преговори и постигане на политически консенсус за въвеждането на Енергиен борд под мониторинга на Европейската комисия, с участието на авторитетни международни организации, който да осигури баланс между интересите на всички страни и да гарантира стабилност и прозрачност в управлението на енергийния сектор.
