Въвеждането на мултифондов модел в допълнителното пенсионно осигуряване е сред ключовите промени в новия законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Предложенията бяха обсъдени в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) с участието на държавата, синдикатите и работодателите. Целта е модернизиране на регулаторната рамка в съответствие с препоръките на ОИСР за бъдещото членство на България.
Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев подчерта, че промените целят да отговорят по-добре на нуждите на осигурените лица. Всеки универсален пенсионен фонд ще включва три подфонда с различен рисков профил: динамичен, балансиран и консервативен. Този модел вече функционира успешно в редица държави, сред които Естония, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния.
Осигурените лица ще могат да избират как да се управляват спестяванията им в зависимост от тяхната възраст и толерантност към риска. Основната част от доходността ще се генерира в динамичния подфонд, предназначен за работещите до 50-годишна възраст. Тук до 90% от активите ще се инвестират в акции, корпоративни облигации, инвестиционни схеми и имоти.
За гарантиране на сигурността пенсионните дружества ще поддържат задължителни резерви, покриващи поне размера на направените осигурителни вноски. След 50-годишна възраст осигурените ще бъдат прехвърляни служебно в балансиран подфонд, освен ако не заявят друго желание. В този фонд инвестициите в акции ще бъдат ограничени до 55% от общите активи.
Три години преди достигане на пенсионна възраст средствата ще се насочват към консервативен подфонд за минимизиране на риска. При него делът на инвестициите в акции ще бъде силно ограничен до 25%. Тази структура цели да запази натрупания капитал в периода непосредствено преди изплащането на пенсиите.
Законопроектът предвижда и значителна промяна в методиката за изчисляване на т.нар. втори пенсии. Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов заяви, че е недопустимо сборът от две пенсии да е по-нисък от една. Затова минималната работна заплата, а не минималната пенсия, става основен критерий за определяне на плащанията.
За отпускане на пожизнена втора пенсия натрупаните средства трябва да са поне 20% от размера на минималната работна заплата. Минималният размер на самата пенсия се фиксира на 10% от минималното възнаграждение за страната. Тези нови правила гарантират автоматично нарастване на плащанията при всяко увеличение на минималната работна заплата.
Предвидено е и задължително ежегодно индексиране на втората пенсия с 50% от постигнатата доходност на съответния фонд. Средствата за пожизнени или срочни пенсии ще продължават да се инвестират на финансовите пазари и след пенсионирането на лицата. Това решение цели да осигури допълнителен растеж на капитала дори по време на периода на изплащане.
Новият модел променя и таксите, които събират пенсионните дружества, с цел стимулиране на по-висока доходност. Таксата върху осигурителните вноски ще намалее поетапно от 4% до 2,10% през 2032 година. Същевременно ще се увеличи таксата върху доходността, която ще варира според вида на подфонда.
При балансираните фондове таксата върху доходността ще бъде до 3,25%, а при динамичните може да достигне 6%. При консервативните фондове тя ще се начислява върху нетната стойност на активите. Ефектът от по-високите пенсии ще се усети основно от хората, които ще се пенсионират след влизане на промените в сила.
Поради процедурите за обществено обсъждане и предстоящия предизборен период е малко вероятно промените да станат факт преди средата на следващата година. Това оставя време на институциите и бизнеса за допълнително прецизиране на текстовете. Промените остават ключов приоритет в контекста на икономическото развитие и социалната стабилност на страната.
