Инфлацията в България демонстрира рязко забавяне на годишния си темп през първия месец на 2026 г., достигайки ниво от 3,6%. Данните на Националния статистически институт (НСИ) обаче показват динамика на месечна база, където се отчита ускорение до 0,7%. Този ръст е значително по-изразен спрямо предходния месец декември, когато повишението на цените бе едва 0,1%.
Динамиката на годишния индекс премина през сериозни флуктуации през изминалата календарна година. След като достигна нива от 5,3% през лятото и пик от 5,6% през септември, инфлацията започна постепенен процес на охлаждане. Към края на годината темповете се свиха последователно до ноемврийските 5,2% и декемврийските 5,0%.
Вътрешният анализ на потребителските цени за януари прогнозира най-сериозен ръст при направленията „Лични грижи, социална защита и разни услуги“ с 2,0%. Секторът на застрахователните и финансовите услуги следва с повишение от 1,9%, а ресторантьорският и хотелиерският бизнес отчитат ръст от 1,6%. В противовес се очаква поевтиняване при облеклото и обувките с 4,0%, както и минимален спад в сектора на комуникациите.
Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), прилаган в Европейския съюз, годишната инфлация в страната се очаква да бъде още по-ниска – едва 2,3%. Месечните прогнози по тази методология сочат повишение от 0,6% за януари 2026 г. Тези данни потвърждават различната тежест на стоковите групи в европейската и националната потребителска кошница.
При специфичните групи на ХИПЦ се очаква ценови скок от 3,7% при личните грижи и социалната защита. Застрахователните услуги и заведенията за хранене също отбелязват стабилен ръст съответно с 1,9% и 1,7%. Намаление в този индекс се предвижда при облеклата с 4,2% и транспортните разходи с 0,4%.
Индексът на цените за „малката кошница“ за януари 2026 г. прогнозира увеличение от 0,6% на месечна и 3,0% на годишна база. Тези стойности са ключови за проследяване на разходите в по-малките домакинства. Те отразяват специфичното потребление на стоки от първа необходимост в настоящата икономическа среда.
За най-нискодоходните 20% от българските домакинства оценките сочат повишение от 0,9% при хранителните стоки на месечна база. Услугите за същата група граждани поскъпват с 0,7%. При нехранителните стоки обаче не се отчита промяна в ценовите нива спрямо предходния период.
