•ОББ увеличава прогнозата си за цените на жилищата от 12.2% до 15.1% за 2025 г.
•Строителството с отлични резултати
•Общият индикатор за бизнес климата нараства в почти всички сектори
Анализирайки последните данни на НСИ, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната.
През третото тримесечие на 2024 г. (последни данни) цените на жилищата у нас нараснаха с 16.5% спрямо същия период на 2023 г., далеч по-бързо от инфлацията в страната и ръста в цените на жилищата в ЕС и еврозоната.
В еврозоната ЕЦБ предприе рестриктивна причина политика след КОВИД кризата, за да овладее инфлацията и галопиращите цени на имотите, чиито ръст достигна близо 10.0% през първото тримесечие на 2022 г. „На практика ЕЦБ стартира каскадно повишаваше на лихвените проценти.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Така, действащият повече от пет години назад 0.0% рефи рейт, бе повишен на 0.5% през юли 2022 г., а до септември 2023 г. той достигна 4.5%., след девет стъпки нагоре. На това ниво той остана девет месеца, след което през юни 2024 г. ЕЦБ предприе бавно разхлабване и в четири стъпки, като в резултат намали рефи рейта до 3.15% към края на 2024 г. „Инфлацията в еврозоната се нормализира, а интензивният ръст в цените на жилищата беше овладян. В продължение на пет тримесечия те регистрираха спадове и едва във второто и третото тримесечие на 2024 г. показаха (бавни) ръстове от, съответно, 1.3% и 2.6% на годишна база.“, изясни Калчев.
„Паричната политика на ЕЦБ много слабо се отрази у нас. БНБ, лишена от инструментариума на класическата парична политика във валутен борд, приложи редица мерки за овладяване цените на имотите. Тя значително увеличи минималните задължителни резерви на търговските банки и някои буфери. Фокусирано върху ипотечното кредитиране, от октомври 2024 г. са в сила рестриктивни правила, за действието на които все още няма статистически данни.“, отбеляза още Емил Калчев.
На този фон фискалната политика беше проциклична. Така заплатите в публичния сектор нараснаха с близо 9.0% на годишна база през 2022 г., с 14.0% през 2023 г. и със 17.0% за деветмесечието на 2024 г. „Те стимулираха общата динамика на заплатите в страната, окуражавайки и търсещите имот. За покупка последните разчитат на спестяванията си, носещи много ниска лихва, и на достъпните ипотечни кредити, на фона на слабо развит капиталов пазар. Освен това възможният близък прием в еврозоната допълнително стимулира покупката на жилища, като значителен брой сделки се извършват без ангажиране на кредит. Отчитайки данните за третото тримесечие, повишаваме прогнозата си за ръста на цените на жилищата за 2024 г. от 12.2% на 15.1%.“, заключи д-р Калчев.
Анализът показа още, че индустрията отбеляза 1.2% реален ръст през септември (спрямо септември м.г.), след което отчете продукция на нивото от октомври 2023 г., т.е. 0.0% ръст.
„Предвид рецесията в Германия и по-слабия растеж на Румъния, които са двата най-значими пазара за българския износ, резултатът през октомври е по-скоро задоволителен.“, оцени главният икономист на ОББ.
Строителният сектор през октомври реализира ръст от 8.7%, движен главно от публични проекти, но и с подкрепата на сградното строителство, чийто ръст се задържа на положителна територия.
Общият индикатор за бизнес климата отбеляза ръст от 17.0% за ноември на 18.7% за декември. По сектори, очакванията в индустрията се подобриха от 15.8% и 17.7%. В търговията на дребно те също се повишиха от 23.7% на 29.4%. При услугите също има леко повишение, докато в строителството се наблюдава лек спад на очакванията от ноември към декември.
През ноември потребителската инфлация (по националната методология) леко се ускори до 2.1% (спрямо ноември м.г.) при 1.8% през октомври. Хармонизираната инфлация за ноември остана на равнището си от октомври (2.0%), докато базисната инфлация (без храни и горива) леко се забави от 3.0% до 2.9%. „Ако тенденциите в България и еврозоната продължат, България ще изпълни критерия за ценова стабилност за присъединяване към еврозоната през януари 2025 г.“, прогнозира Калчев.
