Как апелативните състави в Службата на ЕС за интелектуална собственост работят по тях и как да се подобри ефективността по класическите производства дебатираха в София експерти и магистрати.
По покана на Патентно ведомство в тясно сътрудничество със Службата на ЕС по интелектуална собственост и Върховен административен съд в София се проведе работна среща, посветена на административните и съдебни производства по марки и дизайни.
Проф. Владя Борисова, председател на Патентно ведомство на България, посрещна Жоао Неграо, председател на апелативните състави в Службата на ЕС за интелектуална собственост.
„За 25 години, откакто Службата съществува, са издадени над 45 000 решения. Това е страхотна работа. Но не означава, че можем да спрем доволни от успеха, защото предизвикателствата не свършват. Подготвяме се за тях и в този процес сближаването на апелативните състави на СЕСИС със съставите на страните членки е ключова задача. Благодаря на проф. Борисова и Патентно ведомство за инициативата и професионализма, дебатите са важна стъпка към предоставянето на по-добри услуги на бизнеса“, сподели Неграо.
Португалецът заема длъжността от малко повече от година. Преди това в продължение на 10 години е бил директор на отдела за Международно сътрудничество и правни въпроси в СЕСИС и амбициите му не остават незабелязани. Неграо вярва, че е време изкуствен интелект да поеме голяма част от техническите задачи, за да може експертите да се съсредоточат върху финалната – а именно да отсъдят решението по случая.
„Тази работна среща ни даде възможността да обменим опит при вземането на решения по административните и съдебните производства в областта на марките и дизайните, за да зададем унифицирана на ниво ЕС практика, разбира се там, където това е възможно“, казва проф. Борисова.
Активно бе участието в дискусиите на магистратите от ВАС и съдиите от АССГ – София-град. В семинара участва и представител на втори апелативен състав на Апелативните състави на СЕСИС – г-жа Конга Густак, която представи европейската практика и тази на СЕСИС.
През последните години основният дял от споровете са в сферата на рекламата, медицинските проучвания и модата. Но най-дискусионни са производствата от нов тип – тези за права във виртуалното пространство, които са все още без достатъчно практика.
„Тези производства са сложни, защото трябваше да вземем важни решения, като това как да категоризираме спор за моден бранд, използван за аутфита на герой във видео игра. Вече знаем, че трябва да бъде в сектор „софтуер“, но тепърва ще се появяват нови и нови казуси. Може би един ден ще трябва да адаптираме не само вътрешните си правила, а и законодателството, за да обслужваме ефективно и справедливо тези нови форми на бизнес“.
