От Асоциацията за управление за вземания отчитат 38% ръст на плащаемостта и промяна в профила на длъжника.
Българите плащат задълженията си все по-съвестно през първите 6 месеца на 2025 година. Плащаемостта за периода януари-юни расте с 38% спрямо първото полугодие на 2024 година. Това показват данните на Асоциацията за управление на вземания /АУВ/ в България.
„Наблюдаваме трайно изменение в поведението на потребителите у нас. Динамиката в растящото кредитиране през последните години, предизвикана от ниските лихви и сериозния икономически подем в страната, подтикна дори най-консервативните групи хора да се замислят за външно финансиране. По този начин се измени нагласата към кредитния продукт – той вече не се асоциира с просрочие в степента, в каквато това бе така преди 5-10 години. Българите привикват да живеят с кредит, да го разглеждат като инструмент за подобряване на качеството на живот и да го използват разумно, като го погасяват редовно”, коментира Лилия Димитрова, председател на АУВ.
Банките продължават да бъдат основен кредитор у нас, заемайки 35% от общия обем дългове, сочат още данните. Небанковите финансови институции успяват да ги настигнат, заемайки същия дял. На трета позиция в разпределението на кредиторите се нареждат телекомите – 18%. Делът на затрахователните и лизинговите компании, както и на комуналните дружества, остава пренебрежимо нисък.
„Възрастовата граница на хората, които изпадат в просрочие, става все по-ниска – масово това са хора под 30 години, а много често - дори под 25-годишна възраст. Изменя се и друга характеристика в профила на длъжника – той вече не е от малък областен град. Заради миграцията към София, Пловдив, Варна и Бургас, основният дял от заемите се теглят в 4-те големи града, респективно и задлъжнелите лица най-често са оттам”,пояснява Димитрова.
Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 година е 909 лева на фона на 1324 лева в предходната 2023 г.
„Средният размер на необслужвания кредит през последните години търпи устойчив спад. Причината е, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума, докато ипотечните кредити към момента се обслужват до голяма степен”, казва Райна Миткова, зам.-председател на АУВ.
С 46% намалява възложеният дълг през 2024 година, сочат още данните на Асоциацията.
„Това са случаи, които финансовите институции аутсорсват като процес на събиране към компаниите от Асоциацията. За периода той е общо 165 млн. лева, докато през 2023 година достига 308 млн. лева. Устойчив тренд е по-ранната продажба на необслужвани кредити, за сметка на тяхното извънсъдебно събиране”, коментира Лилия Димитрова.
Изкупеният дълг остава без съществени промени – през 2024 г. той е 545 млн. лева, а през 2023 година – 523 млн. лева.
Съществено е повишението на просрочията на пазара на междуфирмена задлъжнялост. От едва 15 млн. лева през 2023 година, към края на 2024 г. тя вече е 122 млн. лева. Това се дължи на факта, че компаниите все по-често започват да използват компании за управление на вземания и то на все по-ранен етап от просрочието. Забелязва се по-добра информираност сред бизнеса за това какво и кога трябва да се направи, така че от една страна да защитят вземанията си, а от друга – да избегнат неплащания в бъдеще.
Все повече усилия за извънсъдебно събиране полагат компаниите членки на Асоциацията.
„В разговорите си с потребителите се стремим да ги насърчим да не стигат до събиране на задълженията по съдебен ред. Това единствено усложнява и забавя процеса, а накрая и го оскъпява, при това за самия клиент”, пояснява Лилия Димитрова.
