БАУХ със становище относно улесняване на достъпа на бежанци от Украйна до пазара на труда в България
Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) - единствената професионална организация, обединяваща гилдията на специалистите по човешки ресурси, излезе с официално становище относно улесняване на достъпа на бежанци от Украйна до пазара на труда в България в стремежа си да изрази подкрепа към усилията, които правителството и бизнес организациите полагат в тази насока.

Становището е подписано от председателя на Управителния съвет на БАУХ Детелина Смилкова и е адресирано и изпратено до председателя на Народното събрание Никола Минчев, министър-председателя Кирил Петков, зам. министър-председателя по икономиката ииндустрията и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков, министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, министъра на външните работи Теодора Генчовска, министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер, министъра на електронното на управление Божидар Божанов, министъра на туризма Христо Проданов, министъра на земеделието Иван Иванов, изпълнителния директор на Агенция по заетостта Симеон Вълов, и директора на дирекция „Миграция“ към МВР Николай Николов.

„Вярваме, че стотици специалисти, които вследствие на последното развитие на събитията между Русия и Украйна, оставиха родината си, могат да намерят реализация в България с подкрепата на бързи и ефективни стъпки за промяна. Това би било не само в полза на хората, които изоставяйки родината си оставиха и своята професия, но и в полза на нашата икономика.

Българската асоциация за управление на хора е готова да мобилизира своите над 2000 членове в областта на управлението на хора и да помогне с експертен капацитет, съдействие и организация с цел ускоряване на процеса.

В тази връзка инициираме  съвместни срещи между правителството и представители на бизнеса, на които да бъде разгледана възможността за ускорен достъп на бежанци от Украйна с различни степени на образование и опит до възможностите за реализация и полагане на труд във всички сектори на икономиката – трябва да се мисли и действа всеобхватно и по отношение на различния капацитет, който бежанците имат. Готови сме да предоставим и кариерна консултация и психологическа помощ, както и административни съвети. Подготвяме цялостна информация с вакантни позиции, предоставящи възможност за реализация, както и услуги в областта на човешките ресурси (като консултиране, ориентация, т.н), които членовете на БАУХ могат да предоставят безвъзмездно.“ , пише в становището.

По отношение на промените, нужни в законодателството, БАУХ е в активен диалог с организации като Българската стартъп асоциация, както и с големите български работодателски организации, и подкрепя техните предложения за оптимизация на процедурите и промени нормативната уредба, предвидени за граждани на трети държави, включително Украйна.

Основавайки се на висококвалифицираното експертно мнение на членовете на БАУХ, предложенията на Българска асоциация за управление на хора са:

1.​Законодателството и трайната съдебна практика в България приравняват електронния документ на писмен такъв. Необходимо е процедурите в Дирекция „Миграция“ да бъдат приведени в съответствие с това разрешение.  

В други държави вече издават електронни документи (включително с апостили), които могат да се верифицират в дигитална система. Обаче в Дирекция „Миграция“ не признават подобни документи за оригинални. Изискването на служителите е да се депозират на хартиен носител или оригинални документи, или нотариално заверени копия на почти всички документи в комплекта за съответната процедура, по която се кандидатства. Практически, в България пристигат кандидати, които разполагат само с електронни документи и резултатът може да бъде неблагоприятен – да се откаже издаване на разрешение от компетентните органи.

2.​Понастоящем не е предвидена възможност да се проследява статусът на подадените заявления по електронен път. Изискването е да се посети Дирекция „Миграция“ лично или от кандидата, или от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице, за да се получи информация дали има утвърдителен отговор, указания или отказ. Практически това води до необходимост да се подготвят по няколко нотариално заверени копия от пълномощно за конкретния кандидат и многобройни посещения на място в Дирекцията.

С оглед на горното, препоръката ни е да се въведе опция за дистанционно проверяване–  чрез онлайн достъп за проверка (пр. чрез информационна система по входящ номер и парола) или поне по телефон да бъде предоставяна информация относно статуса на заявлението.

3.​С въведените през 2021 г. Промени в процедурите по издаване на разрешения за работа и пребиваване се предвидиха изключително кратки и фатални срокове за самите чужденци за подаване на документи, а именно:

1) 20-дневен срок за чужденец да подаде заявление за Виза тип „D“ в посолство в чужбина, след като Дирекция „Миграция“ уведоми работодателя, че Агенция по заетостта е одобрила разрешението за работа.

2) 7-дневен срок след пристигане на чужденеца в България да се яви в Дирекция „Миграция“ за подаване на документи за получаване на карта за пребиваване.

Смисълът на промените през 2021 г. беше да се ускорят процедурите, като се предвидят по-кратки срокове за произнасяне от страна на администрацията, а не да се ограничават чужденците, които имат най-голям интерес да подават документи (за виза, за карта) възможно най-бързо, но по независещи от тях причини може да не могат да се вместят в тези кратки срокове. Най-тривиален пример в COVID обстановката е следният: ако чужденец пристигне в България и бъде поставен под карантина, няма как да спази този 7-дневен срок, а санкцията за неспазване на срока е прекратяване на производството по издаване на разрешението за работа и пребиваване. Съответно, няколкомесечните усилия на работодател и служител остават без резултат.

Считаме, че 2-та крайни срока, предвидени за служителя – 20-дневен за подаване за виза и 7-дневен за подаване на карта, следва задължително да отпаднат от закона.

4.​Законодателно не е уредено като възможност чужденците да работят от разстояние. Тяхното работно място трябва да съвпада, от една страна със седалището и адреса на управление на работодателя, а в допълнение, да остане такова, каквото е заявено първоначално. В условията на пандемия, например, подобно разрешение противоречи на въведените от Министерство на здравеопазването мерки. Но теоретично, при направена проверка от Главна инспекция по труда, ако се констатира, че чужденецът работи от разстояние, това ще бъде прието за нарушение на закона.

Във все повече сектори работата на служителя не е обвързана от работното му място - на практика, той може да я върши от всякакви локации.

Според нас би следвало да се предвиди чужденците да могат да работят от разстояние (особено предвид развитието на технологиите и в светлината на събитията от последните две години).

5.​Съгласно сегашната уредба за някои от процедурите (напр. Синя карта на ЕС, Единно разрешение за пребиваване и работа и др.) чужденците имат задължение да представят доказателства за осигурено жилище (сключен договор за наем за поне 1 г., съгласно практиката на Дирекция „Миграция“, както и нотариално заверена декларация от наемодател) още при първоначално подаване на заявлението до компетентните органи. Това изключително затруднява кандидатите, защото е на етап, на който дори не са пристигнали в Република България. Още повече, зависи на коя държава е гражданин чужденецът, защото от някои е необходимо да притежава виза за краткосрочно пребиваване, за да влезне в България. Обикновено е нужно активно съдействие от работодателите, за да се преодолее подобно законово изискване, тъй като чужденците често не могат да си намерят жилище преди да са се установили на територията на страната.

Мнението ни е, че документи, доказващи осигурено дългосрочно жилище следва да бъдат подавани в друг момент от процедурата – напр., в процедура по Виза тип “D” за дългосрочно пребиваване да може да се представя хотелска резервация, а чак след като лицето влезе в България и може лично да си намери жилище, тогава - в последния етап – процедура по издаване на картата за пребиваване, да представя договор за наем и декларация. Картата за пребиваване е единственият документ, съдържащ данни за адреса на пребиваване и има смисъл именно на този последен етап да се дават документи за конкретно място, на което чужденецът възнамерява да живее.

6.​При процедурата по смяна на работодател, Агенцията по заетостта поставя изискване трудовият договор с предходния работодател да се прекрати, за да се издаде разрешение за „смяна“ на работодател. Това поставя служителя в ситуация на риск от отнемане на съществуващото му разрешение за пребиваване в България – прекратяването на трудовия му договор с предходния работодател е основание за отнемане на разрешението му за пребиваване, освен ако служителят не се регистрира като безработен в Агенция по заетостта. Такъв служител в процедура по смяна на работодател обаче вече си е намерил бъдещ работодател и няма необходимост да ползва посредническите услуги на Агенцията по заетостта и да се регистрира като безработен, а подобна регистрация би го поставила в положение да не изпълнява задълженията си като регистрирано като безработно лице, след като вече си е намерил нов работодател. Считаме, че е необходима или 1) законодателна промяна, като отпадне изискването притежател на Синя карта да трябва за задължително да се регистрира като безработен, ако прекрати трудовия си договор (нека има право, но не и задължение – понеже на практика чужденец прекратява договора си с предходен работодател тогава, когато вече си е намерил нов бъдещ работодател) или 2) да се промени практиката на Агенция по заетостта да изисква прекратяване на трудовия договор с предходния работодател при процедура по „смяна“ на работодател– това е само тяхно изискване, не произтича от закона, и само вреди на служителя, като го поставя в риск да му бъде отнето пребиваването в България и води до прекъсване на осигурителни права.

Във връзка с гореизложеното, от БАУХ настояват за спешна среща с представителите на правителството, до които е адресирано становището, на която да бъдат обсъдени възможните действия от страна на държавната администрация, които биха дали бързи резултати относно облекчаване достъпа на бежанци от Украйна до пазара на труда в България.

Вижте още:

„Старият дъб“ е специално място. Това не е само последната оцеляла кръчма, но и единственото останало обществено място, където могат да се срещат...