Българската народна банка (БНБ) предприе най-мащабната си покупка на злато от близо три десетилетия. През август централната банка е увеличила златните си резерви с 2 тона, според информация от Световния съвет по златото, цитирана от "Дневник". Това представлява най-значимото месечно увеличение от юни 1997 г. насам и едно от най-големите постигнати от централни банки в световен мащаб през същия период.
В резултат на тази операция, общите златни активи на БНБ достигнаха приблизително 43 тона. Макар от институцията да не предоставят конкретни детайли относно сделката, експертите свързват този ход с активната подготовка за присъединяването на България към еврозоната, предвидено за 1 януари 2026 г. Влизането в еврозоната ще изисква от страната да предостави част от своите резерви, включително злато, на Европейската централна банка като капиталов дял.
Преди тази покупка, златните запаси на България се задържаха на практика без промяна през последното десетилетие, варирайки около 40,9 тона, което се равнява на 1,3 милиона тройунции. Последната предходна покупка от страна на БНБ беше през 2020 г. и беше символична, възлизаща само на 345 килограма.
Нарастването на стойността на златните резерви през последните години се дължи основно на динамичния ръст на цената на благородния метал. В края на 2023 г. една тройунция злато се оценяваше на 3648 лв., докато година по-късно стойността ѝ вече достигаше 4905 лв. Това увеличение води до факта, че златните активи на БНБ към момента надхвърлят 9 милиарда лева.
Придобиването на новото количество злато се осъществява в период, характеризиращ се с исторически високи цени на метала. На 7 октомври цената на златото надхвърли границата от 4000 долара за тройунция, а от началото на текущата година поскъпването му е около 50%. Анализатори от Goldman Sachs прогнозират достигане на 4900 долара за тройунция до края на 2026 г., тенденция, която се подкрепя от институционални инвеститори, изместващи инвестициите си от долара.
По данни на Световния съвет по златото, централните банки по света са били нетни купувачи на злато и през август, като общо са придобили 15 тона нови резерви. Единствено Казахстан е надминал България по обем на покупката, придобивайки 8 тона и отбелязвайки шеста поредна месечна операция.
