Подсектор „Централно държавно управление“ приключва изминалата година с отчетено отрицателно салдо в размер на 408 млн. лв. Към 31 декември 2025 г. приходите в сектора достигат 8,475 млрд. лв. (4,333 млрд. евро), докато разходите възлизат на 8,883 млрд. лв. (4,541 млрд. евро). Тези актуални данни на Националния статистически институт (НСИ) очертават финансовата рамка на държавната администрация.
В същото време подсектор „Социалноосигурителни фондове“ демонстрира относителна стабилност в края на отчетния период. Приходите през последния месец на миналата година надхвърлят 3,385 млрд. лв. (1,730 млрд. евро). Разходите в този сегмент се равняват на близо 3,381 млрд. лв. (1,728 млрд. евро).
Финансовата картина на осигурителния сектор се гради върху месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. Важно е да се отбележи, че основната част от държавния дълг се генерира именно от подсектор „Държавно управление“. Прогнозите сочат, че таванът на новия дълг за 2026 г. ще достигне границата от 10,5 млрд. евро.
На капиталовите пазари се наблюдава активност, като държавата подготвя аукцион за десетгодишни облигации на стойност 150 млн. евро. Успоредно с това Министерството на финансите вече пусна в обращение нова емисия петгодишни държавни ценни книжа (ДЦК). Тези механизми са ключови за управлението на ликвидността и финансирането на бюджетните нужди.
Статистиката за централното управление се формира от месечните касови отчети на всички бюджетни единици. В анализа се включват и оценки за представянето на държавните предприятия, които са преквалифицирани в този подсектор. Това осигурява цялостен поглед върху фискалната позиция на държавната машина.
Структурата на сектора обхваща фундаментите на властта, включително Народното събрание, Президентството и Министерския съвет. В обхвата попадат още всички министерства, държавни ведомства и висши училища в страната. Медийните структури БНТ и БНР също са част от тази консолидирана финансова отчетност.
В анализа са интегрирани и държавните болници, получаващи бюджетно финансиране, заедно с големи публични корпорации като НК „Железопътна инфраструктура“. Тук се включват и предприятия, които не успяват да покрият оперативните си разходи чрез пазарни продажби. Тяхното присъствие е от съществено значение за крайната оценка на държавния дефицит.
Секторът обхваща и ключови финансови институции със специален статут, гарантиращи икономическата стабилност. Сред тях са Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и Фондът за органите на местното самоуправление (ФЛАГ). Списъкът се допълва от Фонд мениджър на финансови инструменти (ФМФИ), който управлява значителни публични ресурси.
