Доходите на българските домакинства продължават да изпреварват темпа на разходите в края на 2025 година. Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) общият доход на лице се е увеличил с 9,4% на годишна база. За същия период разходите за основни нужди като храна, жилище и транспорт бележат по-скромен ръст от 5,6%.
Средният тримесечен разход на лице от домакинство достига 3203 лв. за периода октомври – декември. Най-сериозно перо в бюджета остават храната и безалкохолните напитки, които съставляват 29,6% от разходите. Следват ги налозите към държавата под формата на данъци и осигуровки с 15,8% и разходите за дома с 15%.
Анализът на структурата на разходите спрямо същия период на 2024 г. показва динамични промени. Делът на средствата за храна се покачва с 0,3 процентни пункта, докато тежестта на данъците и осигуровките нараства осезаемо с 1,8 пр. пункта. Междувременно относителният дял на разходите за жилище отбелязва лек спад от 0,5 пр. пункта.
В номинално изражение разходите за хранителни продукти са се увеличили от 888 на 948 лв. на годишна база. Бюджетите за алкохол и цигари също растат, достигайки 139 лв., което представлява повишение от 12,6%. Поддръжката на дома, включваща енергия и отопление, вече изисква средно 480 лв. на лице.
Интересна тенденция се наблюдава при разходите за транспорт и съобщения, които се вдигат с 4,1% до 363 лв. Най-драстичен е скокът при данъците и социалните осигуровки, които нарастват с 19,1% спрямо предходната година. Като абсолютна стойност този разход вече достига 506 лв. средно на лице.
На другия полюс е потреблението на нестоки, където разходите за облекло и обувки падат с 20% до 100 лв. Леко намаление се отчита и при средствата за здравеопазване, които се свиват до 181 лв. Разходите за свободно време, култура и образование също бележат спад от 2,9% и достигат 152 лв.
Средният тримесечен доход на лице за последните три месеца на 2025 г. възлиза на 3687 лв. Водещ източник на приходи остава работната заплата, която осигурява 58,3% от общия бюджет. Пенсиите заемат дял от 29,6%, а доходите от самостоятелна заетост допринасят със 7,6%.
Спрямо края на 2024 г. се наблюдава засилване на ролята на работната заплата, чийто дял в доходите расте с 3,9 процентни пункта. В същото време относителната тежест на пенсията в общия бюджет намалява с 0,6 пр. пункта. Тези данни показват промяна в структурата на приходната част за средностатистическото българско домакинство.
В номинални стойности доходът от работна заплата бележи впечатляващ скок от 17,1%, достигайки 2149 лв. Приходите от самостоятелна заетост и пенсии също растат съответно с 8,4% и 7% на годишна база. Социалните обезщетения обаче намаляват значително с близо 19% до 56 лв. на лице.
Паричните средства доминират в приходната част на домакинствата, съставлявайки 99,6% от общите постъпления. Доходът от натура остава с минимално значение от едва 0,4%, потвърждават статистическите данни на НСИ. Това подчертава високата степен на кешови потоци в икономиката на домакинствата.
По отношение на реалното потребление се отчита повишен интерес към продукти като яйца, зеленчуци и картофи. Консумацията на яйца нараства до 42 броя на лице, а на зеленчуци – до 17,3 кг за тримесечието. Тези промени показват макар и малки, но отчетливи трансформации в диетата на българина.
Същевременно се наблюдава свиване в потреблението на хляб и тестени изделия, чиито количества падат до 16,8 кг. Плодовете също присъстват по-рядко на трапезата с намаление до 13,7 кг средно на лице. Потреблението на месни продукти и зрял фасул запазва нивата си от същия период на предходната година.
