Рязкото покачване на лихвите от страна на ФЕД води до оскъпяване на долара, което в комбинация с ръста на цените на енергийните суровини и фискалното наследство на дълбоките дефицити от последните години, застрашава платежоспособността на горе-долу целия свят.
Първата валута, чиито лагери биват буквално стопени от този токсичен макро коктейл е не коя да е, ами самият британски паунд. Лихвите по държавният дълг на Великобритания скочиха до нива над тези на Гърция и Италия, а самата валута се срина до най-ниския си курс спрямо долара от 1985 г. насам.
До тук се стигна в рамките на около седмица, след разнопосочни послания от страна на централната банка и правителството на Кралството. Докато централната банка се опитваше да изпрати категорично послание, че ще направи всичко възможно да осуети инфлацията и да подсили паунда, новото правителство обяви рязане на данъци, което обаче няма да се финансира със спестени разходи, а с по-дълбок дефицит.
Инвеститорите реагираха изключително остро на това противоречие и един самосвал държавни ценни книжа деноминирани в паундове беше изсипан във финансовите пазари в рамките на дни. Това на практика е залог, че вероятността Великобритания да изпадне в неплатежоспособност идните години значително се е повишила..и вече е над нивото за държави като Гърция. Това не е толкова шокиращ залог, ако обърнем внимание на икономическите показатели на Кралството, особено съотношението държавен дълг към БВП и дефицит по текущата сметка.
Но Великобритания е само началото. Поскъпването на долара удря изключително тежко целия свят. Около 40% от световната търговия е деноминирана в долари (влючително 50% от вноса в ЕС), а в развиващи се пазари като Южна Америка и Югоизточна Азия има някои държави, в които 30% или дори 60% от държавния дълг е деноминиран в американски долари. И поради факта, че навсякъде през последните години се следваше много експанзивна фискална политика финансирана с дълбоки дефицити, изстрелващият се долар заварва правителствата на почти целия свят със "свалени гащи".
Сега централни банки и правителства по цял свят се оказват в ситуация, в която трябва или рязко да вдигнат лихвите и съкратят държавните разходи, или да рискуват масов отлив на капитали, срив във валутата и, отново, скок в лихвите по дълга. Рязкото вдигане на лихви и съкращаване на разходи обаче може да доведе до криза. Кое е по-малкото зло? Второто, дори да не е очевидно на пръв поглед, защото дълговата криза може да има много по-тежки и по-дългосрочни последствия.
Еврозоната също е под заплаха, както си личи от курса на еврото спрямо долара, който падна до най-ниското си ниво от 2001 г. насам. В настоящите условия втори епизод на дългова криза в еврозоната би бил много по-тежък отколкото първия. Защото този път, порад текущата енергийна криза, страни като Германия не са в състояние да бъдат същия щедър донор за по-фискално нестабилни страни членки, който бяха преди.
Всъщност, поради заплахата, която енергийната криза отправя към немския икономически модел, е възможно след 10 години Германия да има същите икономически проблеми, от които страда една Италия днес. Което би било невероятна ирония.
