Бюджетът на България за 2025 г. е планиран върху свръхоптимистични и нереалистични прогнози, което според Фискалния съвет застрашава държавните финанси. Предварителната оценка на институцията показва сериозни разминавания в приходите и неконтролируемо нарастване на разходите през изминалата година. Тези фактори поставят под сериозен въпрос финансовата дисциплина и дългосрочната стабилност на страната.
Икономическите показатели се разминават драстично с реалните резултати, като грешките в прогнозите достигат до 5%. Въпреки че очакванията бяха за инфлация от 4%, тя достигна близо 7%, докато икономическият растеж също надмина предвижданията. Такива отклонения многократно надвишават приетите международни стандарти за финансово планиране.
Приходите в хазната са със застрашителните 6-6,2 млрд. лева под заложените нива, посочват от Съвета. Най-критични са постъпленията от ДДС, акцизи и данък върху печалбата, които не отговарят на амбициозните планове. Въпреки по-добрата събираемост от страна на НАП и Агенция „Митници“, поставените от държавата цели са се оказали непостижими.
Същевременно публичните разходи за заплати продължават да растат главоломно и надвишават планираното с 1,5 млрд. лева. Този ръст на текущите харчове се идентифицира като основен двигател на бюджетния дефицит през последните години. В остър контраст с това, инвестиционната програма на страната изостава, като една пета от капиталовите разходи не са реализирани.
За балансиране на бюджета правителството прибягва до временни и спорни според експертите мерки. Такива са пълното изземване на дивиденти от държавните предприятия и налагането на извънредни данъчни тежести върху банките. Фискалният съвет предупреждава, че подобни решения заобикалят правилата и застрашават финансовата система в дългосрочен план.
Анализаторите са категорични, че без спешни структурни реформи в администрацията страната може да се изправи пред по-високи данъци. Другият възможен риск е рязко нарастване на държавния дълг, ако текущите разходи не бъдат ограничени своевременно. Експертите подчертават, че при наличния икономически растеж бюджетният дефицит е трябвало да бъде значително по-нисък.
