Фискалният съвет представи критично становище относно предложените изменения в Кодекса за социалното осигуряване (КСО), публикувани от Министерството на финансите. Експертите анализират текстовете, които вече преминаха на първо четене в парламентарната комисия по труда и социалната политика. Институцията посочва редица стратегически слабости, въпреки че отчита и положителни аспекти в реформата.
Сред позитивните промени се откроява въвеждането на мултифондовия модел, който ще подобри индивидуалния риск-мениджмънт чрез избор на стратегия според възрастта. Положително се оценява и стремежът към по-информирани решения, по-ясната регламентация на изплащането на пенсиите от УПФ и засилената прозрачност на пенсионните компании. Тези стъпки са в пълен синхрон с европейските стандарти за защита на потребителите.
Въпреки концептуалните подобрения, Фискалният съвет изразява загриженост относно адекватността на втория стълб. В предложенията липсва задълбочен анализ какъв реален ресурс ще бъде акумулиран и какъв размер на допълнителната пенсия може да се очаква. При сегашната вноска от 5% и прекъснати трудови биографии, натрупванията по индивидуалните партиди остават обективно ограничени.
Експертите настояват за по-сериозна актюерска обосновка на предвидените законодателни промени. Липсват ясни отговори за ефекта върху разходите за управление и реалната възвръщаемост за осигурените лица. Без детайлни разчети остава неясно как измененията ще се отразят на нетната доходност при различни осигурителни профили.
Съветът предупреждава, че ограничената инвестиционна култура може да подтикне лицата към неподходящи за възрастта им рискови или консервативни подфондове. Това крие риск от по-ниски реални пенсии и последващо обществено напрежение. Сложността на мултифондовия модел също така предполага потенциално въвеждане на нови такси за управление и прехвърляне.
Допълнителните разходи за осигурените лица трябва да бъдат внимателно оценени и предварително ограничени чрез регулации. Друг ключов момент е методът за индексация на пожизнените пенсии, който се нуждае от прецизиране спрямо инфлацията. Ясните правила в тази сфера са от критично значение за поддържане на доверието в системата.
Новият модел на управление ще натовари сериозно и Комисията за финансов надзор (КФН). Мултифондовите схеми изискват много по-интензивен надзор, строга отчетност и чести регулаторни действия. Целта е да се предотвратят нелоялни инвестиционни практики и евентуални злоупотреби с активите на осигурените.
Становището обръща специално внимание и на третия стълб – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Макар включването му в измененията да е правилна стъпка, липсва ясна визия за неговата стратегическа роля. Не е посочено как ще се стимулира участието на гражданите и работодателите в тази форма на спестяване.
Фискалният съвет препоръчва фокусът на реформата да се измести от формалната регулация към реалната адекватност на пенсиите. Необходимо е разработването на последователна държавна политика за развитие на третия стълб чрез данъчни стимули. Вторият и третият стълб трябва да бъдат ключови инструменти за справяне с демографския натиск.
Развитието на системата следва да се интегрира с политиките за финансова грамотност и дългосрочни спестявания. Само чрез координиран подход допълнителното осигуряване може да компенсира намаляващата адекватност на държавната пенсия. Крайната цел на реформата трябва да бъде гарантиране на по-висока финансова сигурност за бъдещите пенсионери.
