Несигурността относно ниската производителност и високите разходи за труд може да отслаби икономическото производство на еврозоната, посочва световната агенция за кредитен рейтинг S&P в своята актуализирана икономическа перспектива.
Еврозоната е изправена пред по-слаби от очакваното перспективи за растеж през следващите две години и инфлацията може да се понижи, което ще доведе до по-малко намаления на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ), предполагат последните икономически прогнози. Блокът ще има ръст на БВП от 0,7% тази година, малко по-нисък от 0,8% в предишната прогноза на S&P Global Ratings.
„Европейската икономика е на път към подобряване на активността и известно забавяне на растежа на заетостта, но това, което виждаме също е, че производителността изостава от дългосрочните си тенденции“, казва Силвен Бройер, главен икономист на S&P за Европа, Близкия изток и Африка, добавяйки че производителността е практически равна от години, което е доста тревожно. Същевременно според Бройер ЕЦБ ще намали лихвените проценти три пъти през 2024 г., започвайки от юни.
Междувременно изпълнението на плана за възстановяване на ЕС от следващо поколение, имащ за цел да насърчи зеления и цифров преход чрез публични инвестиции и реформи, изостава значително от графика. Това означава, че голяма част от публичните разходи липсват в икономиката на еврозоната.
Проекти, които не са завършени в крайния си срок до третото тримесечие на 2023 г., представляват празнина от 127 милиарда евро (което се равнява на 0,7% от БВП на ЕС за 2023 г.), които тепърва трябва да бъдат изразходвани и да стимулират икономиката.
Последната прогноза на агенцията за БВП на еврозоната е, че той ще нарасне с 1,3% през 2025 г. и 2026 г., вместо очакваните преди това съответно 1,5% и 1,4%.
Предстои намаление на лихвените проценти от ЕЦБ с рискове в инфлацията
Разглеждайки текущия изненадващо нисък ръст на потребителските цени, агенцията за кредитен рейтинг намали прогнозата си за инфлация до 2,6% от 2,9% за 2024 г. Въпреки това, в по-дългосрочен план, съществува риск високият ръст на заплатите (около 4% в момента), съчетан с мудна производителност, да доведе до повишаване на инфлацията, което също може да бъде засегнато от международната търговия в Червено море.
Според S&P най-голямата икономика в Европа – Германия ще отбележи ръст на БВП от 0,3% тази година, тъй като бавно излиза от рецесията. Все повече данни показват, че германският производствен сектор е прекратил периода на свиване в началото на годината и има обещаващи признаци (например в химическия сектор), че производството се покачва.
„За Германия не става въпрос за краткосрочното възстановяване. То е в ход. Въпросът е наистина за средносрочните перспективи“, казва главният икономист на S&P, предупреждавайки, че работещото население на страната бързо намалява.
Германия, както и целият блок, са изправени пред това предизвикателство. Намаляващото население в трудоспособна възраст вероятно ще свие растежа на БВП с 0,5%-0,6% годишно през следващите пет години, според доклада, който цитира данни от Департамента по икономически и социални въпроси на ООН. В Европа обаче имиграцията след войната в Украйна може донякъде да обърне този ефект.
„Друг въпрос е за конкурентоспособността на германската икономика след този огромен шок на цените на енергията, а също и в контекста на Китай, който предизвиква Германия повече от всякога“, казва Бройер. Както знаем, Китай се конкурира доста директно в автомобилния и химическия сектор.
Големи рискове пред икономиките в еврозоната
През следващите 12-18 месеца геополитиката ще играе сериозна роля за перспективите на блока. Налице са двата регионални конфликта, които разтърсват континента, при това без видим край, а освен това ще има ключови избори тази година, като в САЩ, така и в Европа. Всичко това има потенциала да промени търговията. В същото време слабата производителност в Европа на фона на големи бизнес инвестиции поражда несигурност.
Европейският пазар на труда крие и потенциални рискове, тъй като безработицата може да нарасне повече от очакваното. Населението в трудоспособна възраст намалява и има повече отпуски по болест, отколкото преди пандемията, които са „толкова много, че тежат на производителността“ – обясняват експерти. Въпросът вече не е дали нивото на безработица ще се повиши тази година, а с колко ще се повиши, вземайки предвид високите разходи за труд, спадът на свободните работни места и незначителното увеличение на заетостта.
