•Ръст от 1.8% за третото тримесечие: по-слаб от първото и второто, но все пак достатъчно висок
•Ръстът на индустрията най-висок, но далеч по-нисък от 2022 г.
•Инфлацията отново намалява. С най-бърз ръст остават цените на ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието.
Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база, според изгладените данни на НСИ.
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради тенденцията за спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние на икономическата активност през тримесечието в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж е продължила и през четвъртото тримесечие на 2023 г., за което се очакват данните на НСИ. Така за цялата година потвърждаваме очакванията си за ръст на икономиката у нас от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ – д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето през третото тримесечие икономическата активност се движеше най-значително от крайното потребление, което се ускори с 4.3% спрямо същия период на 2022 г., фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха над два пъти по-бързо с 9.6%, но поради факта, че техният относителен дял в БВП от 18.0% бе над четири пъти по-нисък от този на потреблението (74.6%), приносът им към растежа беше по-слаб. Нетният експорт за тримесечието остана отрицателен, при годишен спад на износа с -3.1% и свиване при вноса с -5.5%.
От страна на предлагането, през третото тримесечие най-бързо нарасна индустрията в рамките на БВП - с 2.9% (реално, спрямо същото тримесечие на м.г.). Малко по-бавно се увеличиха услугите с +2.0%, но с огромния си относителен дял в БВП от 62.0% те се явяват основният мотор за ръста му. От двата по-малки сектора продукцията на селското стопанство (отново) се сви с -5.7% (относителен дял 4.4%), докато строителството регистрира резултат малко над нулата от +0.5% (относителен дял 2.6%).
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната през 2024 г. е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлация до 2.1% при слаб растеж на БВП от около 0.5%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът на БВП да се ускори до 2.3% , като средната инфлация да намалее до около 5%“, прогнозира Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през декември 2023 г. Така хармонизираната инфлация достигна 5.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да се забавя до 5.3%.
„През 2023 г. горивата и храните отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени. Тяхното място бе заето от различни услуги. Така през декември с най-бързо растящи цени се оказаха ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, заключи Емил Калчев.
