Песимистична икономическа прогноза на ООН за 2024г.

Организацията на обединените нации публикува мрачна глобална икономическа прогноза за 2024 г., позовавайки се на опасността от ескалиращите военни конфликти, затруднената световна търговия, високите лихвени проценти и увеличаващите се климатични бедствия.

Във водещия си икономически доклад ООН прогнозира, че глобалният растеж ще се забави до 2,4% тази година от приблизително 2,7% през 2023 г. Но и двете стойности все още са под темпа на растеж от 3% преди началото на пандемията от COVID-19, се казва още в него.

Прогнозата на ООН е по-ниска от тази на Международния валутен фонд през октомври и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в края на ноември.

Докладът предупреждава, че перспективите за по-строги кредитни условия представляват „силни насрещни ветрове“ за световната икономика, обременена с дългове, особено в по-бедните развиващи се страни.

Шантану Мукерджи, директор на отдела за икономически анализи и политика на ООН, заяви, че страховете от рецесия през 2023 г. са били избегнати главно благодарение на това, че Съединените щати, най-голямата икономика в света, ограничават високата инфлация, без да спират икономиката.

Мукерджи посочи, че това е така, защото неспокойната ситуация в света може да подхрани инфлацията. Например, друг шок във веригата на доставки, както и потенциален проблем с наличността или дистрибуцията на гориво може да предизвика ново повишаване на лихвения процент, за да се постави ситуацията под контрол.

Според доклада глобалната инфлация, която беше 8,1% през 2022 г., се очаква да намалее до 5,7% за 2023 г. и впоследствие до 3,9% през 2024 г.

„Но в около една четвърт от всички развиващи се страни годишната инфлация се очаква да надхвърли 10% тази година“, се казва в съобщението.

„На фона на намаляващите спестявания на домакинствата, високите лихвени проценти и постепенно смекчаващия се пазар на труда, потребителските разходи се очаква да отслабнат през 2024 г., а инвестициите се очаква да останат бавни“, казват от ООН. „Въпреки че вероятността от твърдо приземяване е намаляла значително, икономиката на Съединените щати ще бъде изправена пред значителни рискове от влошаване на трудовите, жилищните и финансовите пазари.“

БВП в Европейския съюз се очаква да нарасне от 0,5% през 2023 г. до 1,2% през 2024 г., като увеличението се дължи на „нарастване на потребителските разходи, тъй като ценовият натиск намалява, реалните заплати се повишават и пазарите на труда остават стабилни .“

Япония, четвъртата по големина икономика в света, се очаква да отбележи забавяне на икономическия си растеж от 1,7% през 2023 г. до 1,2% тази година, въпреки паричната и фискалната политика на страната.

Относно Китай, втората по големина икономика в света, ООН счита, че възстановяването от блокирането заради COVID е по-плавно от очакваното на фона на вътрешните и международни предизвикателства. С икономически растеж от само 3,0% през 2022 г., в доклада се казва, че страната е претърпяла обрат през втората половина на 2023 г., като темпът на растеж е достигнал 5,3%. Но също така комбинацията от слаб имотен сектор и колебливо външно търсене на нейните продукти „ще тласне растежа умерено до 4,7% през 2024 г.“

За развиващите се региони се твърди, че икономическият растеж в Африка се очаква да остане слаб с леко увеличение от средно 3,3% през 2023 г. до 3,5% през 2024 г.

„Развиващата се климатична криза и екстремните климатични явления ще подкопаят селскостопанската продукция и туризма, докато геополитическата нестабилност ще продължи да оказва неблагоприятно въздействие върху няколко подрегиона … особено Сахел и Северна Африка“, се казва в доклада.

ООН прогнозира умерено забавяне на икономиките в Източна Азия от 4,9% през 2023 г. на 4,6% през 2024 г. В Западна Азия се прогнозира БВП да нарасне с 2,9% през 2024 г. спрямо 1,7% през 2023 г. В Южна Азия БВП се е увеличил с приблизително 5,3% през миналата година и се очаква да нарасне с 5,2% през 2024 г., „движен от силната експанзия в Индия, която остава най-бързо развиващата се голяма икономика в света“.

Вижте още:

Държавата започва обсъждането на възможностите за изграждането на консолидиран платежен механизъм за компенсиране на производителите при форсмажорни обстоятелства. Това се...

Между 6 месеца и 1 година са необходими на българските компании, за да се подготвят за еврозоната. Това показват резултатите от неформално проучване на Асоциация на...

„Старият дъб“ е специално място. Това не е само последната оцеляла кръчма, но и единственото останало обществено място, където могат да се срещат...