Индия ще бъде третата по големина икономика в света до 2027 г. и нейният брутен вътрешен продукт (БВП) вероятно ще достигне 5 трилиона долара, смята глобалната брокерска компания Jefferies. С това страната трябва да изпревари Япония и Германия в класацията за най-бързо развиваща се голяма икономика.
Всичко това следва да се случи заради попътните ветрове на демографията (постоянно предлагане на работна ръка), нарастването на институционалната сила и подобряването на управлението. На какво обаче се основават тези прогнози?
Къде се намира Индия сега?
През последните 10 години БВП на Индия е нараснал със 7% в щатски долари до 3,6 трилиона долара – изкачвайки я от осма до пета по големина икономика в света. Индия вече е и петият по големина пазар на акции в света, като пазарната им капитализация се очаква да достигне 10 трилиона долара до 2030г. Освен това държавата има последователна история на ръстове между 10 и 12 процента в щатски долари през последните 20 години.
Фактори, които могат да превърнат Индия в трета по големина икономика
Индия е положила основата за 7 процента дългосрочен растеж на БВП. Въвеждането на GST, Закона за регулиране на недвижимите имоти (RERA) и демонетизацията опростиха данъчното облагане и подобриха търговската ефективност. Реформите по несъстоятелността доведоха до масово изчистване на балансите на корпоративния и банковия сектор и подобриха управлението.
В момента пазарната капитализация на Индия е пета по големина в света (4,5 трилиона долара), но теглото на Индия в глобалните индекси все още е ниско - 1,6 процента (10-ти ранг). Това ще се промени с нарастването на свободното търгуване на пазара и отстраняването на някои аномалии.
Що се отнася до глобалната геополитика, отношенията на Индия със западния свят, Япония, Австралия и Близкия изток, както и с други страни, се подобряват, което може да помогне и на икономиката да расте.
Налице е и възходящо предприемачество. Десетте години на инвестиционен спад и тенденцията за избягване на риска сега са се обърнали с нарастване на жилищния цикъл и съотношението на корпоративния дълг към собствения капитал на най-ниското ниво за всички времена. Страната е дом на 111 компании еднорози (с обща пазарна стойност от 350 милиарда долара), което я прави третият по големина център за еднорози в световен мащаб след САЩ и Китай. Фокусът на правителството върху развитието на дигиталната инфраструктура, най-евтините скорости на данни в световен мащаб и изобилието от местни таланти са ключовите двигатели.
Износът на услуги е друг важен сегмент от индийската икономика. В момента той възлиза на близо 450 милиарда долара годишно. Няколко големи глобални организации държат между 10 и 20 процента от служителите си, базирани в Индия, включително компании като JP Morgan, Intel, NTT и др. Увеличаващата се цифрова информация и младите и добре образовани човешки ресурси трябва да стимулират този сегмент да продължи да расте.
Корпоративният сектор, фокусиран върху възвращаемостта на капитала, е ключов положителен фактор за миноритарните инвеститори. Пазарът на акции е сред най-диверсифицираните нововъзникващи пазари. Силната институционална рамка от регулатори (SEBI, RBI), посредници (отговорни мениджъри на активи) спомогна за развитието на голяма местна инвеститорска база. Устойчивите инвестиционни навици дават видимост на потока от 50 милиарда долара годишно в акции от местни инвеститори, което вероятно ще запази оценките от скъпата страна, но също така ще намали нестабилността на пазара.
Страната обаче крие и няколко сериозни социални проблема
Индия е сред най-големите производители на ориз, пшеница, мляко и захарна тръстика, но милиони хора все още гладуват в най-населената страна в света.
„Все още има [милиони] хора, които са гладни. Те не получават храната, която искат. Ако получават храна, тя не е питателна“,казва Амит Шарма, ръководител на екипа за глобално търговско изпълнение на Bunge.
Голяма част от проблема се крие в логистичните неуспехи. Лошата инфраструктура на Индия е довела до почти 40% от загубите след прибиране на реколтата за някои продукти, според данни на Международната търговска администрация.
Други причини за ниската производителност в Индия включват неефикасни системи за разпределение на храната, непостоянно и необичайно време, тежки регулации, както и липса на образование и обучение на фермерите.
Всичко изброено дотук предполага, че има огромно поле за чуждестранните инвеститори да увеличат влиянието си в азиатската страна. Нужно е обаче това да се случва паралелно с дълбоки промени в образованието и социалната интеграция. В динамичните времена за редица сектори, много компании предпочитат да инвестират в нови места и да търсят нови потенциали за растеж и стабилност. И ако тези елементи могат все по-трудно да бъдат открити в Европа и Северна Америка, то други пазари биха могли да спечелят.
