Световната банка повишава очакванията си за икономическия растеж на България. Прогнозата за 2025 г. сочи 3% разширение на БВП, което е леко ускорение спрямо 2,8% през 2024 г. и повишение с един процентен пункт спрямо предходните летни оценки. За 2026 г. се очаква минимално забавяне до 2,9%, последвано от леко ускорение до 3,1% през 2027 г.
Тези прогнози са част от доклада „Европа и Централна Азия: работни места и просперитет“. Въпреки че икономическият растеж в целия регион се забавя, страните демонстрират устойчивост предвид продължаващите глобални и регионални предизвикателства. Очакваното разширение на регионалния БВП през тази година е 2,4% в реално изражение, което е значително понижение спрямо 3,7% през миналата година, основно поради отслабването на руската икономика.
Русия, Беларус и Украйна са най-силно засегнати от общата геополитическа обстановка. За Русия се предвижда забавяне на икономическия растеж до 0,9% през 2025 г. и 0,8% през 2026 г. от 4,3% през 2024 г. За Беларус се очаква растежът да спадне до 1,9% тази година спрямо 4% през предходната, като през 2026 г. прогнозата е за 1,3% и 0,8% през 2027 г. Икономическата експанзия в Украйна вероятно ще се забави до 2% през 2025 г., според Световната банка, поради продължаващата война, която води до щети по инфраструктурата и ограничава вътрешното производство.
Слабият селскостопански износ, дължащ се на неблагоприятни метеорологични условия и повторното въвеждане от ЕС на търговски режим, който затяга ограниченията върху ключовия украински износ, също забавя растежа. Стойността на износа на Украйна спада с близо 5% през първата половина на 2025 г.
Сред държавите в ЕС с подобен на България растеж се открояват Хърватия и Полша. В региона на Балканите, който все още не е член на ЕС, се очаква подобно представяне от Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания.
Отслабването на експортно зависимото производство е основен фактор за по-слабия растеж в региона. Възстановяването на износа на стоки е бавно поради несигурността около търговските политики, бавното съживяване на еврозоната и забавянето в Русия. Производствената активност се свива в повечето страни от Централна и Източна Европа и Централна Азия, което е първият едновременен спад след пандемията.
Разходите за труд в Централна Европа и Западните Балкани нарастват двуцифрено, което допълнително натоварва икономиките. Износителите срещат и по-силна конкуренция от увеличения внос от Източна Азия. В отговор на тези предизвикателства, Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия, подчертава необходимостта от реформи. Страните трябва да укрепят частния сектор, да подобрят образованието и свързаността, като същевременно привлекат повече частен капитал. Ключово е превръщането на нискоквалифицираните работни места във висококачествена заетост.
