Разговор с проф. д-р Сашо Пенов - декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на катедрата по Административноправни науки. Преподава финансово и данъчно право. Проф. Пенов, Вие сте един от утвърдените специалисти и учени в областта на данъчното и финансовото право, какво е становището Ви по актуалния въпрос на данъчното облагане в международен план, обект на дискусия през последните години - проекта „BEPS”?
Действително, проектът BEPS е една от актуалните дискусионни теми в областта на данъчното облагане в международен план от 2013 г. След като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува „План за действие с конкретни стъпки за ограничаване на данъчни практики“, които целят изкуствено намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалби в данъчни юрисдикции с преференциални данъчни режими. Това именно представлява и т.нар. план „BEPS” (или в пълнота „Base Erosion and Profit Shifting”) - проект на ОИСР. Подобен тип практики са характерни преимуществено за търговските дружества, които оперират в глобален мащаб (т.нар. мултинационални корпорации). Те имат възможност посредством редица трансгранични операции между свързани лица (вътрешни разплащания и трансфери в рамките на бизнес групата, трансферно ценообразуване), скрито разпределение на печалби и други способи да изместват или прехвърлят печалбите и доходите си от държавите с високо ниво на облагане, в които реално осъществяват дейността , в държави в които биха платили по-ниски данъци.
В крайна сметка, подобни практики водят до избягване или намаляване размера на дължимите данъци в държавите, в който реално се осъществя дейността и често могат правно да се квалифицират като случаи на заобикаляне на данъчния закон. Допускането им се дължи основно на изоставаща от развитието на обществените отношения правна уредба, на съществуващите празнини в данъчните законодателства на отделните държави, като се държи сметка и за фискалния суверенитет на държавите. Последиците в международен мащаб от такива практики се изразяват в загуби от приходи от корпоративни данъци в бюджетите на държавите.
Означава ли това, че крайната цел на този проект е да не се позволява на такива международни компании да си спестяват плащането на данъци в големи размери?
Да, това е целеният краен ефект с проекта BEPS. Той е механизъм или пакет от петнадесет мерки, чието осъществяване цели всички бизнес структури да се облагат ефективно в тези държави, в които фактически реализират дейността си, където реално се осъществява икономическата им активност.
Сред мерките които се предвиждат са:
- въвеждането на стандарти, отчитащи достиженията на дигиталната икономика и бизнес;
- отстраняване на празнотите и хармонизация в данъчните законодателства на отделните държави;
- разработване на ефективни правила за отчитане и оценка на икономическата активност на чуждестранните дружества;
- правила за ограничаване приспадането на лихви и други финансови плащания при определяне на данъчната основа;
- въвеждане на ефективен механизъм за бърз и улеснен обмен на информация относно измененията в данъчните законодателства на отделните държави и др.
Тук трябва да отчитаме и съобразяването на тези мерки с правото на Европейския съюз, с основните свободи.
Проектът BEPS ще е и основната тема, която ще бъде дискурирана на 18-19 май в емблематичната аудитория 272?
Да. IFA България организира, съвместно Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, международна научно-приложна конференция на тема: „Проектът BEPS и прилагането на Европейското данъчно право в държавите-членки и средства за правна защита съгласно Европейското право“. Конференцията ще се проведе на 18 и 19 май 2017 г. в аудитория 272 в Юридическия Факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Използвам възможността да отбележа, че в голяма степен инициативата за организирането на тази конференция дойде от IFA България, за което им благодаря. Като учен в областта на данъчното и финансовото право, не мога да не оценя високо дейността на тази организация, още повече когато дава поводи за дискусия по важни актуални въпроси, които тепърва ще бъдат обект на по-голямо публично внимание.
Участието на Юридическия факултет на Софийския университет в това първо за пределите на България събитие на IFA е и във връзка и с отбелязването на 125-тата годишнина на факултета ни. В качеството си на Декан на Юридическия факултет на Софийския университет видях в партньорството ни с ИФА и възможност за популяризиране сред международната юридическа общност на научните достижения на най-стария юридически факултет в България – Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Лектори ще бъдат преподаватели от реномирани европейски университети (Виенски Университет и др.), практици от европейски кантори, представители на Европейската комисия и др. Ще се възползвам от повода да Ви поканя! Удоволствие за нас ще е да се присъедините към този форум!
Конкурентно ли е образованието в тази сфера в България, сравнено с другите европейски страни?
Според мен приоритет на образованието са националното данъчно законодателство и относимите норми от правото на Европейския съюз.
Образованието в сферата на данъчното облагане при трансгранична стопанска активност е изключително тясно специализирано и е специфично, защото предполага познания не само в областта на правото, а и в други научни области.
В европейски мащаб се организират няколко международни програми, целящи предоставянето на практически знания на юристите, които желаят да се развиват в тази област.
В учебните план и програми на Юридическия факултет към Софийския университет въпросите свързани с прилагането на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане се преподават като част от основния курс по данъчно право на студентите по право, тъй като те намират все повече приложение от гледна точка на мобилността в съвременния свят. В тази материя научните изследвания в България се развиват от 70-те години на миналия век. Тази материя е подходяща за магистърски и докторантски програми.
В катедрата има преподаватели, членове на Международната данъчна организация повече от 17 години. Поради това, смятам че разполагаме с необходимия кадрови ресурс да предоставяме конкурентно образование в тази сфера. Не бива да се забравя обаче, че познаването в детайли на чуждестранни правни системи, вкл. и данъчни законодателства е доста трудно начинание и поради това юристите и други консултанти си сътрудничат. Провеждането на планираната конференция е също форма на сътрудничество, на обмен на мнения.
Кого очаквате на събитието?
Очакваме предимно юристи и икономисти, служители в Националната агенция за приходите и Министерство на финансите, счетоводители, одитори, административни съдии и студенти, предприемачи. Разбира се, становищата на участниците в нея по въпросите и дискусията около проекта BEPS ще са от полза за всеки, заинтересован в една или друга степен от материята. Надявам се да привлечем вниманието върху тази проблематика, защото тя е актуална и дискусионна и може да даде отражения върху българското национално данъчно право.
Какво е значението на този проект за България?
В началото на март 2016 г. правителството ни официално одобри присъединяването на страната ни към приобщаващата рамка на ОИСР за въвеждане на мерките по проекта BEPS. С присъединяването ще участваме в дейностите, свързани с налагането на стандарти в областта на данъчните спогодби и трансферното ценообразуване, както и към процеса на разработване на мониторинг във връзка с въвеждането на вече договорените от ОИСР минимални стандарти на плана BEPS.
С цел реализиране на мерки срещу избягване на данъчното облагане или отклонението от облагане с данъци на международно ниво България се присъедини към Многостранната конвенция за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси и Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Приложими са и Директивите на ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане и националната ни правна уредба в Данъчно-осигурителния ни процесуален кодекс. Прилагането на всички тези актове изисква сериозен анализ и познание, които не могат възникнат автоматично, а след дискусии и обмен на становища.
В дискусията за BEPS са включени и Международният валутен фонд, Световната банка и редица други международни организации и структури, чието взаимодействие с България непременно обуславя значението на този проект за нас.
Вярвам, че конференцията, която българският клон на ИФА организира съвместно с Юридическия факултет на Софийския университет ще привлече вниманието на обществеността върху тази значима за стопанската активност проблематика!
