Мартин Матеев: България губи позиции по отношение на дигитална конкурентоспособност, заради липса на стратегия

България отбелязва спад в световната класация за дигиталната конкурентоспособност на Института за развитие на мениджмънта (IMD). Страната ни е и на предпоследно място сред страните от ЕС по дял на населението с базови дигитални умения според изследване на Евростат.

България отбелязва спад в развитието си, по отношение на дигитална конкурентоспособност, в световната класация на Института за развитие на мениджмънта (IMD) - Швейцария за 2023 година. В областта на цифровите технологии (WDCR) страната се нарежда на 55 място от общо 64 разглеждани държави, като в сравнение с 2022 година, тя се срива със седем места в ранглистата. Класацията е част от дългогодишно изследване, като измерва и проследява относителната икономическа конкурентоспособност на повече от 60 икономики, оценявайки капацитета и нагласите на държавите, да възприемат и имплементират новите технологии, с които да трансформират бизнес моделите, правителствените и административните процеси, както и функционирането на гражданското общество.

В категорията „Общо и фактори“, България е на 55-то място от 64 страни, със спад от 7 пункта спрямо 2022 година. В областите „Знания“ и „Технологии“ също има спад от 5 пункта. Най-голям спад, от цели 8 пункта, се забелязва в категорията „Бъдеща готовност“, което трябва да насочи вниманието ни към неотложната необходимост от по-активни действия за възприемане и адаптация към новите технологии.

„Въпреки добре развития ИТ сектор в България и специалистите, с които разполагаме, страната ни значително изостава, по отношение на дигитализацията, особено в малките и средни предприятия (МСП) и държавната администрация. Липсата на навременни действия през последните години, когато другите държави се развиваха ефективно в това отношение, доведе до изоставане при внедряването на технологии и пропуски в уменията за боравене с тях. Основен проблем е липсата на дългосрочна стратегия, която трябва да заложи на осигуряването на финансиране, за внедряване на технологии и повишаване на квалификацията и уменията“, коментира Мартин Матеев – изпълнителен директор и основател на българска стартъп компания, и главен идеолог за създаването, успешното стартиране, и развитие на иновативното софтуерно решение за управление на бизнес финанси Nula.bg.

България е и на предпоследно място сред страните от Европейския съюз, по дял на населението с базови дигитални умения, според най-новото изследване на Евростат. Анализът е основан на събраните данни за използването на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и обхваща 27 държави членки на Европейския съюз, както и Швейцария и Норвегия.

Резултатите показват, че през миналата година базова цифрова култура имат 56% от жителите на континента на възраст между 16 и 74 години. Най-високият дял на компютърно грамотните е в Нидерландия (83%), следвана от Финландия (82%) и Дания (70%). Най-ниски резултати показват Румъния (28%), България (36%) и Полша (44%), където най-малка част от населението има умения да се справя в технологична среда. Индикаторът за цифровите умения е един от ключовите показатели за ефективност в контекста на цифровото десетилетие, което определя визията на Европейския съюз за цифрова трансформация. Целта за 2030 година е 80% от гражданите на континента на възраст 16-74 години да имат поне основни цифрови умения.

Вижте още:

15-годишните ученици в България са с по-ниски очаквания за завършване на висше образование или за заемане на ръководна позиция спрямо връстниците си по...