Въпреки значителните инвестиции в туристическата инфраструктура, българското Черноморие все още предлага по-изгодни цени в сравнение с гръцките курорти. Това заяви Марианна Александрова, асистент в Колежа по туризъм във Варна, в интервю за Радио Варна. Анализ на цените показва, че нощувка за двама в луксозен хотел на родното Черноморие струва между 100 и 150 евро, често включваща all-inclusive изживяване. В Северна Гърция, подобна нощувка започва от 200 евро и рядко включва допълнителни услуги. Тази разлика се наблюдава и при хранителните продукти – шопска салата у нас струва между 10 и 15 лева, докато гръцката салата е между 8 и 12 евро.
Цените на рибата също показват предимство за България. Цацата се предлага на цена от 10-12 лева, докато гавросът в Гърция струва приблизително същото, но в евро. Въпреки това, много българи продължават да избират Гърция за своята лятна почивка.
Според Александрова, това се дължи отчасти на ефективния маркетинг и международното позициониране на гръцкото крайбрежие, което го утвърждава като предпочитана дестинация. Гърция е успяла да се превърне в „вечна класика“ в очите на туристите.
Освен това, културно-психологически фактори играят важна роля в нагласите на българите. Историческите периоди на външна доминация и политическа несигурност са допринесли за формирането на съмнение към родното. Александрова посочва комплекса за национална непълноценност и убеждението, че българското Черноморие е второкачествено, като основни психологически механизми.
Селективната толерантност на българина също е фактор – несъвършенствата в чуждите дестинации се възприемат като екзотичност, докато в България те се смятат за неприемливи. Тази нагласа има негативни последствия за българския туризъм.
Александрова предупреждава, че липсата на защита на родния туристически продукт води до недоверие в местния бизнес и засяга работниците в сектора. Негативната репутация затруднява позиционирането на България на международния туристически пазар.
Тя призовава за приоритетно избиране на родината като ваканционна дестинация, което би повишило националния имидж и усещането за принадлежност. Александрова предлага информационни кампании за културна осъзнатост, които да подчертаят, че пътуването не е просто потребление, а изграждане на образа на България.
Набляга се на позитивната комуникация и медийното отразяване на добрите практики в българския туризъм. Апелира се за родолюбие и граждански патриотизъм, както и за баланс между обективната критика и подкрепата на усилията за развитие на родния туризъм. Подкрепата на българския туризъм е инвестиция в националната идентичност и икономическото благосъстояние.
