Нашият интерес в конфликта Русия - САЩ

Важно е да си знаем интереса и да сме национално отговорни, защото няма да ни пожалят геополитическите гиганти, на чийто карти вероятно стоим като точка, продупчена с червено кабърче. Трябва да сме съвършено наясно кой за какво се бори и как ще ни засегне, ако в крайна сметка избухне този вулкан от напрежение между Русия и НАТО. Облъчвани десетилетия на национален нихилизъм и ниско национално самочувствие, ние не разсъждаваме стратегически - подхождаме емоционално на принципа “фили” и “фоби”. Мислим първо за големите, под чието крило сме и не си даваме сметка, че всъщност - по силата на историята - ние сме “старите”, ерго мъдрите. И че ще оберем реалните негативи, ако ексалира проблемът. Днес като че ли липсват именно “българофили”. А рискът за България е огромен.

За да има мирно разсичане на гордиевия възел, трябва да се познават фактическата обстановка, генезиса на конфликта, но и мотивите и възприятията на всеки замесен. Иначе вместо аргументация и взаимно убеждаване, се влиза в противоборство. Неразрешимо и кърваво.

Има голяма доза морален риск в “колективната сигурност”. Ако “А” влезе в конфликт с “Б” - тя не си решава този конфликт сама, а вика на помощ участниците в съответния алианс. Проектирано в реалността това значи глобален сблъсък, защото ако от една страна е Северноатлантическия Алианс, то от другата е Русия, която обаче нескрито партнира с Китай. Военен колос, но икономическо джудже, Русия става все по-зависима от икономическата мощ на Поднебесната империя. Дори да не го иска.

Трябва да отбележим, че Украйна не е в НАТО и честно казано за всички е ясно, че световен конфликт заради териториален спор в тази страна е меко казано непростим абсурд. Вероятно производителите на оръжие или сивите кардинали в огромните им имения ще тържествуват - но обикновените българи, немци, румънци, руснаци и американци само ще загубят от подобен конфликт. Както и да се развие той.

Но какво се случва всъщност? Разказът на Запада е, че Руската Федерация възнамерява да завладее Украйна така, както анексира Крим. И че Русия връща имперските си амбиции, след сериозния първоначален упадък след падането на Берлинската стена. В Москва разказът върви другояче: че протестът на Майдана от 2014г., който свали проруския президент Янукович е подпомаган и финансиран от САЩ, за което има записи на Виктория Нюланд - понастоящем зам. външен министър на Байдън и тежък русофоб подобно на шефа й Блинкен. Замисълът според Путин е бил да му бъде отнет контрола върху военноморската руската база в Севастопол, която е стратегически темел на руската сигурност и влияние в Черно море. Затова била и акцията за Крим. Това са “двете гледни точки”.

Така или иначе фактите са факти: Руската федерация днес е тотално заобиколена от американски и натовски бази. А обещанието, че това няма да се случи, получено от Горбачов от американските му аналози, бе безвъзвратно нарушено по времето на Клинтън. Струпването на войски от руска страна до границата с Украйна действително е притеснително, но то се случва в пределите на страната, за разлика от смесените чужди батальони в Прибалтика, Полша, Румъния и България. Това впрочем е очаквана и разбираема ескалация: представете си Москва да трупа войски и да финансира и обучава специални части в Мексико, тамън на границата с Тексас, да речем. Забравя се, че дори без особени доказателства за пряка заплаха Вашингтон атакува Ирак, след това Афганистан, впоследствие Сирия - доста далеч от метрополията си. САЩ разполага с 800 бази в 130 страни по света, с военен бюджет колкото следващите 15 държави след нея - Китай, Русия, Франция, Саудитска Арабия включително… Трябва да отчитаме тези реалности, а двойният аршин няма да ни помогне, когато ножът опре до кокала.

Русия обаче би влязла в източната част на Украйна само, ако рускоезичното население в източната част на страната е под заплаха или има явна провокция с цел: Москва да даде “първия изстрел”. И да понесе моралната щета от това. Путин просто няма полза от тежък продължителен военен конфликт, който да изтощи страната финансово, спирайки и постъпленията от търговията на природен газ с Европа. Дори да има добри алтернативни азиатски пазари, това би било фатално за управлението му вътре в страната. Той обаче знае, че такъв възможен и желан от някои кръгове на Запад сценарий има и често в самозащита припомня, че вторите след него на избори са… комунистите.

От друга страна, стопанинът на Кремъл съзнава и че е в добра изходна позиция: той е на свой терен. Готов е военно-технически, успешно тества сили в Сирия и Казахстан. Очаква и отварянето на втори фронт край Южнокитайско море, където струпването на американски самолетоносачи и военни кораби боде очите на Китай. Отговорът е интензивно китайско милитаризиране на островите, явяващи се ключови за контрола в региона. А искрата може да се възпламени във всеки момент.

Пред лицето на значимата угроза липсата на стратегическо мислене на родните политици, непознаването на очеизвадните рискове и интересите на дадени кръгове - лъснаха като бебешко дупе. Първо, едва сега те осъзнаха, че вероятно ще бъдем въвлечени в украинската драма. Второ, родните партии се изкараха по-католици от Папата, мъчейки се да се докарат пред американските висшестоящи. Чест прави на министъра на отбраната и натовски генерал Стефан Янев, че заяви мъжка позиция срещу нови чужди бази тук - независимо от възможните последствия и порицанието на Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и ко.

Партиите от властта и опозицията се засегнаха на тема “национален суверенитет” при положение че исканията на Москва са към НАТО и касаят чужди войски, техника и ракетни установки в близост до тяхна територия. Не нашата принадлежност към Алианса сама по себе си. Разбира се, такива искания са нереалистични. Част са от смела преговорна стратегия в светлината на китайския гръб. И явно целят емоционална заигравка на руските стратези с русофилите в България - начин за дестабилизиране на политическия курс на властта у нас. Такъв подход, разбира се, има и с обратен знак в западните медии, които буквално сатанизират всеки, който не е в техния отбор - от Путин, през Тръмп и Орбан, та до най-обикновени “реакционери”, несъгласни с новата либерална утопия, коят обхвана света като паяжина. Едностранчиво и самоцелно, в най-добрите традиции на Гьобелсовото облъчване на масите.

А рисковете за нас са: спиране на доставките на природен газ, военни действия в Черно море, смазване на туризма, опасност за живота, честта и имуществото на български граждани и деца от превръщането на България във фронтова държава, команден център или база за излитане на бойни самолети. Това е реалността.

По време на Втората световна война цар Борис III казва: “Винаги с Германия, никога срещу Русия". И не праща войски на Източния фронт, което вбесява немския фюрер. Пораженчество или може би русофилия? Не. Просто големият държавник отчита реалните опасности. Затова и въпреки че сме третирани като загубили войната, териториалната ни цялост не просто се запазва, но нараства с немската “придобивка” на Южна Добруджа.

И за децата вече е ясно: именно в този геополитически контекст е т. нар. натиск от нашите западни партньори за приклякането ни пред българомразците в Северна Македония. Просто на еврократите и натовските ръководителите им трябва затягане на редиците и югоизточния фланг на НАТО и ЕС - военно, политическо и икономическо изолиране на Русия. Не само че може да се наложи българи да загиват за териториалната цялост на Украйна, но и това се случва с мощно погазване на историческата ни идентичност и българския дух в Повардарието. Точно за обратното българските войски са се били срещу руснаците в Добруджа през Първата световна война - за защита на територията на етно-географската снага на България, на целостта и единението ни. Тоест справедливостта тогава е била на наша страна. Никакви исторически паралели със сегашната ситуация обаче не издържат теста на здравия разум.

Ние сме дали азбука и православие на руснаците, а те са ни помогнали решаващо да се освободим от османско владичество, пречейки впоследствие на Съединението и Независимостта ни. Българските революционери ту са очаквали помощ от Русия, ту са се разочаровали тежко. Ръководещо във всеки един момент обаче е било да се избере най-доброто за България или поне - най-малкото зло.

Какъв е т. нар. национален интерес? Мирът. Всеки, който го саботира е или наивен глупец, или национален предател, или някакъв “фил” или “фоб”, но със сигурност не и българофил. Дори да не го осъзнава или да е просто отлично “мотивиран”…

Вижте още:

На 5 август 2022 г. Обединена българска банка (ОББ), част от белгийската финансова група KBC, и Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българската...