Икономиките на шест държави от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – се сблъскват със сериозно предизвикателство. Налице е нарастваща пропаст между високото ниво на търсене на квалифицирана работна сила и пазар, доминиран от нискоквалифицирани позиции. Това значително възпрепятства процеса на доближаване на жизнения стандарт в региона до този в Европейския съюз. Дори при по-високи нива на образование, мнозинството от работниците все още са заети във фирми с ниска и средна производителност, изпълнявайки предимно ръчна и рутинна работа. Тези позиции обикновено предлагат доходи под средното ниво.
За да се преодолее това препятствие и да се поддържа устойчив растеж, правителствата в региона трябва да работят в координация. Целта е създаването на повече качествени работни места, които отговарят на нуждите на съвременния пазар. Това подчертава последният Редовен икономически доклад за Западните Балкани на Световната банка.
Преходът към икономика, изискваща по-висока квалификация, в Западните Балкани напредва с твърде бавни темпове. Все по-голям дял от работниците с висше образование заемат позиции, изискващи средно или по-ниско образование. Това води до намаляване на индивидуалния доходен потенциал и недоизползване на човешкия капитал. Въпреки че растежът след пандемията в Западните Балкани е по-бърз от този в ЕС, производителността на труда изостава. Голяма част от растежа се дължи на увеличаване броя на работниците, а не на повишаване на ефективността на всеки отделен служител.
Тенденциите в заетостта показват значителни разлики в секторите в Западната Балкани между 2011 и 2022 г. Селскостопанските работни места намаляха във всички страни, най-рязко в Сърбия, с изключение на Косово. Секторът на услугите се разшири бързо, като настаняването и храненето бяха ключови за растежа в няколко държави. Работните места в сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) нараснаха значително във всички страни. Производството и строителството показаха смесени резултати.
Регионът демонстрира парадокс на пазара на труда – едновременно недостиг на работна ръка и висока безработица. През 2024 г. безработицата надвиши 10%, а участието на работната сила остава относително ниско, под 55%. Проблемът засяга особено жените, младежите и по-възрастните хора.
Прогнозите сочат, че през следващите пет години Западните Балкани ще се сблъскат с недостиг от над 190 000 работници. Зеленият преход и изкуственият интелект допълнително засилват нуждата от преквалификация на около 20% от работната сила. За поддържане на растежа, производителността трябва да играе по-голяма роля, изисквайки преминаване към по-сложни и технологично интензивни форми на производство. Това ще доведе и до значителен растеж на заплатите.
Въпреки напредъка, повечето страни от Западните Балкани все още имат по-малко от половината от средния доход в ЕС, като растежът им се забавя. Те са достигнали статут на страни със среден доход, но постигането на европейския стандарт за живот остава далеч. За да се придвижат напред и да създадат по-добри работни места, правителствата трябва да изградят основна инфраструктура, да укрепят управлението и да осигурят предвидима регулаторна среда. Мобилизирането на частен капитал за разширяване на частния сектор е също ключово. Световната банка прогнозира икономическият растеж в региона да се забави до 3,0% през 2025 г.
