България има нужда от нови договори: решение за по-гъвкав и прозрачен пазар на труда.
През 2023 г. населението на България е около 6 445 481 души, като трудоспособното население представлява 3 769 000 души или 58.5% от общия брой. От тях 2 600 800 души са заети на работа. Въпреки това, почасовата заетост в страната е слабо развита, като едва 36 000 души, или 1.4% от всички наети, работят на непълно работно време. Трябва да се отбележи, че тази статистика не включва хората, които работят с трудови договори на 2, 4 или 6 часа, тъй като те попадат в друга графа. За сравнение, средният процент на почасова заетост за Европейския съюз за 2023 г. е 36.2%.
Реалният процент на почасово заетите в България вероятно е значително по-висок от официално отчетените 2%, като няколко ключови фактора допринасят за това. Първо, в статистиката за почасова заетост не се включват хората, които работят с трудови договори на 2, 4 или 6 часа дневно, тъй като те се класифицират като наети на непълно работно време, а не като почасови служители. Гражданските договори, които са удобна форма за почасова заетост, също не се използват масово, като само 0.6% от заетите лица са на такива договори. Това обаче не означава, че няма хора, които работят почасово чрез неофициални споразумения или гъвкави договорни форми.
Липсата на ясна дефиниция за почасова заетост в България и сложната методология на измерване допълнително изкривяват статистиката. Всички тези фактори показват, че реалният дял на хората, работещи почасово, е далеч по-висок, отколкото официалните данни предполагат.
Какво е почасова работа?
Почасовата работа представлява форма на заетост, при която служителите работят за определен брой часове на седмица, по-малко от стандартния пълен работен ден (обикновено 8 часа дневно). Тя може да бъде работа на непълен работен ден, на проектна основа, за определени дни или часове, както и дистанционна работа.
„Почасовата работа предоставя свобода и гъвкавост – възможност да избираме работното си време, мястото на работа и дори кои осигуровки да си плащаме,“ споделя Стефка Георгиева, основател на платформата Pochasovo.bg.
Защо почасовата работа е слабо развита в България?
1. Традиционно предпочитание към пълни трудови договори - Около 70% от работещите в България са наети на постоянен трудов договор, което е показател за консервативния подход на пазара на труда. Този тип договори се смятат за сигурност и предлагат повече придобивки, но често ограничават гъвкавостта както за работодателите, така и за служителите. Реалността обаче показва, че този тип договори се създават и прекратяват с продължителност само няколко дни.
2. Административни и регулаторни пречки - Сегашната трудова администрация е усложнена, а договорните форми са ограничени. Срочните трудови договори и гражданските договори са рядко използвани. Само 0.6% от всички работещи са на граждански договор, което подчертава недостига на гъвкави опции за заетост.
3. Липса на стимули за бизнеса - В други страни, като Германия, съществуват специфични видове договори за почасова работа като:
• Minijob – за доход до 520 евро месечно, без социално осигуряване;
• Midijob – за доходи между 520 и 1600 евро с намалени данъци;
• Teilzeit – трудов договор на непълно работно време.
Тези договори са популярни в сектори като услуги, туризъм, здравеопазване и образование, където гъвкавостта е ключова. В България липсата на такива механизми затруднява бизнеса да наема почасови служители.
Европейският опит
Европейските държави предлагат разнообразни и успешни модели на почасова заетост, които отчитат специфичните нужди на пазара на труда. В Нидерландия, например, 46% от заетите работят на почасова основа. Тази тенденция се поддържа чрез договорни форми, които предлагат данъчни облекчения и минимална административна тежест. Германия, със своите 27.4% заети на почасова работа, е друг пример за ефективност.
Във Франция 15% от заетите работят на непълно работно време, докато в Испания този процент достига 25%. Тези договори са широко използвани в сфери, които традиционно изискват гъвкави графици и често се нуждаят от сезонна или проектна заетост.
Нуждата от промени в България
„България не може да живее в балон. Необходим е нов вид договор, който да е лесно приложим и адаптивен както за работодатели, така и за служители,“ подчертава Стефка Георгиева.
Такъв договор би позволил започване и прекратяване на работа с минимална административна тежест, както и гъвкавост при осигурителните вноски.
Докато в Европа почасовата работа е ключова част от пазара на труда, в България тя остава ограничена. Административните бариери и липсата на подходящи договорни форми са основните пречки. За да настъпи промяна, е необходимо адаптиране на законодателството и внедряване на иновации, които да отговарят на съвременните нужди на бизнеса и работещите.
