Дефицитът в НЕК за 2013 година трябваше да бъде 344 млн. лв., но ние успяхме да го намалим на 142 млн.
Водещ: Какво е състоянието на българската икономика? Оставка ще има ли?
Драгомир Стойнев: Оставка ще има другата седмица. Тази оставка е необходима. Моето притеснение е политическата криза да не започне да дава отражение върху икономиката. Хората трябва да разберат разликата между политическа и икономическа криза. Външните пазари дадоха една изключително добра оценка на икономиката ни, което показва доверието на чуждестранните инвеститори.
Водещ: Опозицията описва състоянието на икономиката на България като катастрофална.
Драгомир Стойнев: Не бих използвал това определение. Г-н Вълчев, през месец май встъпих в длъжност. Тогава имахме една увеличаваща се безработица, отрицателен икономически растеж от 0.2%, инвестиционен климат, който бе затворен към чуждестранните инвестиции, вътрешните инвестиции не се увеличаваха и хората не желаеха да инвестират. Неслучайно се увеличаваха депозитите в банковия сектор, именно защото хората усещаха несигурност. За мен най-важното бе да има диалог с работодателите и бизнеса, така че те да бъдат спокойни. Първите срещи на министър-председателя, заедно с мен, бяха с работодателските организации, за да обсъдим какво може да се направи. Намалихме регулаторните и лицензионните режими и ефектът за българския бизнес е 160 млн. лева. Сума, която бизнеса спести от разходи. Знаете ли какъв парадокс има? Когато гледахме законодателството, се натъкнахме на факта, че част от тези режими идват от европейското законодателство и, за съжаление, това не можем да го променим. Надявам се следващият Европейски парламент да има по-добра координация. Другото, което направихме, бе да се разплатим с българския бизнес и близо 2 млрд. лв. постъпиха в българската икономика. Доволен съм, че българският бизнес подаде ръка. В края на годината имахме и рекордни приходи от данъци и такси и неслучайно имаме тези резултати- три последователни тримесечия икономическият растеж е над 1%. За първото тримесечие на тази година създадохме 40 000 нови работни места – нещо, което не се е случвало от далечната 2009 г. Работодателските организации признаха, че българската икономика се е "отлепила" от дъното. Европа е нашият най-големия търговски партньор, но ние започнахме една нова политика- икономизиране на външната ни политика. Обърнахме се към тези пазари, които сме изгубили по време на Прехода. Ориентирахме се към: Северна Африка, Азия, Китай, Виетнам и навсякъде бяхме посрещнати с договори. Например в Алжир, на летището, ме посрещнаха с думите: „ Къде бяхте през последните 23 години? От кога ви чакаме...”
Водещ: Добре, картината, която описвате се различава от картината, в която трябва да се тревожим за парите на България. Да се актуализира ли бюджетът, например?
Драгомир Стойнев: Самите работодатели казват: „Внимавайте, вие политиците, какво правите, защото от липсата на диалог между вас ще създадете проблеми на икономиката”. За съжаление, политиците това трудно го разбират и продължаваме да излъчваме негативни сигнали, които не са верни и създаваме очаквания да се случи нещо лошо. Самият факт, че външните международни пазари дадоха такава оценка на България показва, че нещата тук са добре. Само че ние сме черногледи. Моето лично мнение е, че актуализация на бюджета не трябва да има и нищо не я налага.
Преди 3 седмици никой не очакваше, че ще се стигне до тук.
Водещ: Има ли негативно влияние тази ситуация върху икономиката?
Драгомир Стойнев: На този етап не, но може да има доста сериозен негативен процес върху икономиката, тъй като там, освен физически лица, има и юридически лица. Имаше една огромна концентрация на парични средства в КТБ, която аз заварих. Отне ми около 6 месеца, за да изпълним Наредбата и да разпределим по 25% в четири различни банки, тоест 75%от депозитите на държавните предприятия бяха извадени от КТБ и бяха разпределени в други 3 банки. Това бе една правилна Наредба, гласувана от служебното правителство. Ние я следвахме и, благодарение на усилията на правителството, в момента държавните дружества функционират нормално. Това бе направено с конкретен план, така че да не се наруши стабилността на КТБ. Тук искам да кажа нещо много важно: има спекулативни атаки към мен, които може би имат за цел да ме дискредитират, че едва ли не министърът на икономиката е издал заповед да бъдат изтеглени една седмица преди кризата средства от КТБ и да бъдат пренасочени. Първо ние нямаме такива средства и второ аз не съм издавал такава заповед. Така че, може би се цели спекулация, че тази криза е предизвикана от правителството. Това не е вярно. Правителството, съвместно с БНБ, трябва да гарантират стабилността банковата система и хората трябва да бъдат спокойни, защото тези пари не изчезват, а остават в българската система.
Водещ: Кой от плановете за КТБ подкрепяте?
Драгомир Стойнев: Мисля, че ние българите все още нямаме финансовата култура, че когато една банка дава по-високи лихви, тя има нужда от по-голяма ликвидност. Всички депозити до 100 хил. евро ще бъдат гарантирани - това е по закон. Друг е въпросът, какво правим с депозитите над 100 хил. евро и най-вече на юридическите лица, защото през тази една година ние правихме огромни икономии в сферата на енергетиката. Тези средства са необходими на българската енергетика, макар че сега тя функционира нормално и държа да подчертая това, именно защото има средства в още 3 банки. За да може да се вземе правилното решение, трябва да има детайлен, основен анализ, пълна прозрачна информация, която все още политическите партии не я получават от БНБ, а това е странно. Може би вчера министър Чобанов взе едно от най-правилните решения да даде възможност на самите акционери да спасят банката.
Водещ: Как гледате на идеята да се платят всички пари, но само на тези, на които се докаже произходът им?
Драгомир Стойнев: Това е добра идея, но ако акционерите спасят банката, ще има спокойствие и няма да се налага да се харчат държавни средства.
Водещ: Какво трябва да се направи, за да се покрият дълговете в енергетиката?
Драгомир Стойнев: Тук има една голяма спекулация от опозицията. Служебният министър Асен Василев поиска помощ от ЕК и аз наследих един доклад с конкретни препоръки. Самият министър Василев бе уплашен от състоянието на енергетиката, което той завари. Наистина бе пълен хаос със задълженията на енергийните дружества, двете големи американски централи работеха на пълни мощности, което е добре, но това струва прекалено скъпо, 1000 мегавата ВЕИ на 3 пъти по- висока цена от тази, на която НЕК продава. Заради всичко това трябваше да се предприемат спешни мерки. Но с определени точки от Доклада на ЕК не се съгласих. Основно, защото смятам, че енергетиката трябва да остане държавна. Тя е част от националната сигурност. Не пожелах да се създаде Назависим енергиен борд, в който щяха да бъдат настанени представители на ВЕИ-та и ЕРП-та, за да обясняват как трябва да се приватизира енергетиката. На това казах „не”.
Когато стъпих в длъжност, не изнасяхме електрическа енергия. Срещнах се с миньорите и те ми казаха, че най-страшното е тишината в рудника, заради липсата на работа. НЕК затъваше с бързи обороти. Дефицитът в НЕК за 2013 година трябваше да бъде 344 млн. лв., но ние успяхме да го намалим на 142 млн. Не казвам, че сме изпълнили всичко, но целта ни бе да стабилизираме енергетиката.
Водещ: Дългът на НЕК обаче продължава да расте…
Драгомир Стойнев: Той трябваше да бъде 344 млн. лв., а ние го намалихме на 142 млн. лв. Това е разликата. Инвеститорите в енергетиката са лъгани, че българската икономика може да се понесе такива високи цени на електрическата енергия. Някой трябваше да поеме отговорност и да действа. Наложихме такса върху ВЕИ и се надяваме Конституционния съд да я одобри. Президентът Плевнелиев е един от най-яростните поддръжници на ВЕИ-та и той я спря. Започнахме и разговори с американските централи, които, за съжаление, вървят трудно, но трябва да се предоговорят цените, иначе не можем да издържим. От там се трупат най-големите дефицити. Не може да бъдем задължени да изкупуваме електрическата енергия от ВЕИ на 100% и на цена три пъти по-висока от тази на енергията, произвеждана от една въглищна цена, и в същото време да кажем, че сме за либерализация на пазара и да искаме свободен пазар. Ние имаме дългосрочни договори и в тях е проблемът. Миналата седмица имах 40- минутен разговор с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер и му заявих следното: „Освободихме износа на ел. енергия, натоварихме мощностите, успешно разделихме ЕСО и НЕК, което трябваше да стане преди 3 години, създадохме балансиращ пазар. Да, имаме известно забавяне с енергийната борса, но се надявам до края на годината да бъде готова, като в крайна сметка искаме и догодина да освободим пазара, тоест да няма дългосрочни договори и всички да се конкурират. Само, че когато има договори с ВЕИ, които трябва да изкупуваш на 100%, няма как да се конкурираш. Инвеститорите не са виновни, а е виновна държавата, която ги е подвела, че могат да работят нормално. Тези, които са ги подвели през 2001 година и 2011 година, наистина трябва да дадат ясен и категоричен отговор.
Водещ: Борисов обяснява по друг начин недостига на пари е енергетиката - "Цанков камък", "Белене"...
Драгомир Стойнев: Цанков камък не бих казал, че е неефективен проект. В крайна сметка това е първият язовир, който е построен по време на Прехода. Още повече, че вътре има и централа, която произвежда ел. енергия. Тук при Белене е интересно. Г-н Борисов ни убеждаваше колко хубав е този проект. Защо го спря? Може би той смята, че сме толкова богати, че можем с лека ръка да захвърлим 1,5 млрд. в кошчето за боклук. И сега водим арбитраж и всички "треперим".
Водещ: До кога ще стане ясно?
Драгомир Стойнев: До края на годината или в началото на следващата година би трябвало да приключи арбитража. Не можем с лека ръка да приключим такъв проект.
Водещ: Какво става с Южен поток?
Драгомир Стойнев: По Южен поток ние вече сме на финалната права. ЕК стартира наказателна процедура срещу България заради начина по който е създадена проектната компания, за начина, по който са провеждани търгове и не са правени процедури по ЗОП. Смятам, че успешно се защитихме в Брюксел. Проектната компания е създадена през 2010 г. , търгове по същия начин са се провеждали и преди настоящия. Т.е аз защитих действията на предишното правителство. Това в крана сметка е не само български, но и европейски проект. Усещам обаче, че този проект става жертва на конфликта между Русия и Украйна. В момента ние достигнахме до такъв етап, че, ако ЕК даде зелена светлина, от утре 87 български фирми могат да започнат работа.
Водещ: Обвързвате ли Южен поток със спиранията на европарите?
Драгомир Стойнев: Надявам се да няма такова нещо.
Водещ: Какво струват на българската икономика бедствията от последните месеци ?
Драгомир Стойнев: Тези бедствия показаха, че ние срещу природата сме безсилни. За съжаление, някои кметове се опитаха да използват дребно политиканстване. Когато природата унищожава инфраструктура, ние не можем да стоим дълго време безучастно. Катаклизмите продължават и ние трябва да се замислим как по какъв начин се развива икономиката в световен мащаб и най-вече индустрията. Давам ви за пример - когато дебатирахме в Брюксел новите цели за намаляването на въглеродните емисии с 40%. Аз за България заявих следното: „Вкарваме си автогол, ако това намаляване на емисиите трябва да се случи. Най-големите замърсители САЩ, Китай, Индия нямат такъв ангажимент. Ако сложим прекалено голяма рестрикция, индустрията ще се премести в държави до границите на ЕС и ще замърсява колкото си иска. Съответно ефектът върху климата ще бъде още по-лош, а ние в ЕС ще губим работните си места. Франция за една година замърсява толкова, колкото Китай за 18 дни. Ние трябва да мислим и за собствената си индустрия и да не завишаваме целите. Зад позицията на България вече са: Полша, Унгария, Чехия, Румъния, Словакия и Асоциацията на европейската индустрия благодари на България за конкретната позиция.
Водещ: Има ли връзка казаното от Юнкер за реиндустриализация ?
Драгомир Стойнев: Когато българското правителство заговори за реиндустриализация, тогава всички се подсмихваха. Може би се подведоха по едно мое действие, когато помогнахме на ВМЗ Сопот. Аз тогава заявих, че държавата може да помогне и вярвам, че когато пазарите не функционират, държавата може да бъде регулиращият фактор. Доказахме това с ВМЗ-Сопот. Спомнете си стачните действия, а една година след това предприятието има поръчки и се наемат допълнително хора. Срещах се и със синдикатите, те вече искат допълнително инвестиции, за да подобряват условията на труд в предприятието и това е една мярка, която наистина бе добра. Когато говорим за реиндустриализация, ние искахме да стъпим на три стълба. При първият успяхме -дуалната система в образованието. Там ще започнем с първи проект от септември месец в Средногорието, където има три огромни минни предприятия и между тях училище по земеделие. Там ще има училище, което да обучава кадрите за минната индустрия. Вторият стълб е именно за достъпа до финансов ресурс – неслучайно ББР има нова схема за кредити, където лихвата може да падне до 3,5%. Третият стълб са иновациите - освен чрез оперативната програма допълнихме Националния иновационен фонд, в който имаше 0 лева за иновации. В момента там има 20 млн. лева и огромен интерес от фирмите. Тоест с иновации, достъп до финансиране и човешки капитал можем да дадем тласък на реиндустриализацията.
Водещ: Какво е състоянието на българската икономика? Оставка ще има ли?
Драгомир Стойнев: Оставка ще има другата седмица. Тази оставка е необходима. Моето притеснение е политическата криза да не започне да дава отражение върху икономиката. Хората трябва да разберат разликата между политическа и икономическа криза. Външните пазари дадоха една изключително добра оценка на икономиката ни, което показва доверието на чуждестранните инвеститори.
Водещ: Опозицията описва състоянието на икономиката на България като катастрофална.
Драгомир Стойнев: Не бих използвал това определение. Г-н Вълчев, през месец май встъпих в длъжност. Тогава имахме една увеличаваща се безработица, отрицателен икономически растеж от 0.2%, инвестиционен климат, който бе затворен към чуждестранните инвестиции, вътрешните инвестиции не се увеличаваха и хората не желаеха да инвестират. Неслучайно се увеличаваха депозитите в банковия сектор, именно защото хората усещаха несигурност. За мен най-важното бе да има диалог с работодателите и бизнеса, така че те да бъдат спокойни. Първите срещи на министър-председателя, заедно с мен, бяха с работодателските организации, за да обсъдим какво може да се направи. Намалихме регулаторните и лицензионните режими и ефектът за българския бизнес е 160 млн. лева. Сума, която бизнеса спести от разходи. Знаете ли какъв парадокс има? Когато гледахме законодателството, се натъкнахме на факта, че част от тези режими идват от европейското законодателство и, за съжаление, това не можем да го променим. Надявам се следващият Европейски парламент да има по-добра координация. Другото, което направихме, бе да се разплатим с българския бизнес и близо 2 млрд. лв. постъпиха в българската икономика. Доволен съм, че българският бизнес подаде ръка. В края на годината имахме и рекордни приходи от данъци и такси и неслучайно имаме тези резултати- три последователни тримесечия икономическият растеж е над 1%. За първото тримесечие на тази година създадохме 40 000 нови работни места – нещо, което не се е случвало от далечната 2009 г. Работодателските организации признаха, че българската икономика се е "отлепила" от дъното. Европа е нашият най-големия търговски партньор, но ние започнахме една нова политика- икономизиране на външната ни политика. Обърнахме се към тези пазари, които сме изгубили по време на Прехода. Ориентирахме се към: Северна Африка, Азия, Китай, Виетнам и навсякъде бяхме посрещнати с договори. Например в Алжир, на летището, ме посрещнаха с думите: „ Къде бяхте през последните 23 години? От кога ви чакаме...”
Водещ: Добре, картината, която описвате се различава от картината, в която трябва да се тревожим за парите на България. Да се актуализира ли бюджетът, например?
Драгомир Стойнев: Самите работодатели казват: „Внимавайте, вие политиците, какво правите, защото от липсата на диалог между вас ще създадете проблеми на икономиката”. За съжаление, политиците това трудно го разбират и продължаваме да излъчваме негативни сигнали, които не са верни и създаваме очаквания да се случи нещо лошо. Самият факт, че външните международни пазари дадоха такава оценка на България показва, че нещата тук са добре. Само че ние сме черногледи. Моето лично мнение е, че актуализация на бюджета не трябва да има и нищо не я налага.
Преди 3 седмици никой не очакваше, че ще се стигне до тук.
Водещ: Има ли негативно влияние тази ситуация върху икономиката?
Драгомир Стойнев: На този етап не, но може да има доста сериозен негативен процес върху икономиката, тъй като там, освен физически лица, има и юридически лица. Имаше една огромна концентрация на парични средства в КТБ, която аз заварих. Отне ми около 6 месеца, за да изпълним Наредбата и да разпределим по 25% в четири различни банки, тоест 75%от депозитите на държавните предприятия бяха извадени от КТБ и бяха разпределени в други 3 банки. Това бе една правилна Наредба, гласувана от служебното правителство. Ние я следвахме и, благодарение на усилията на правителството, в момента държавните дружества функционират нормално. Това бе направено с конкретен план, така че да не се наруши стабилността на КТБ. Тук искам да кажа нещо много важно: има спекулативни атаки към мен, които може би имат за цел да ме дискредитират, че едва ли не министърът на икономиката е издал заповед да бъдат изтеглени една седмица преди кризата средства от КТБ и да бъдат пренасочени. Първо ние нямаме такива средства и второ аз не съм издавал такава заповед. Така че, може би се цели спекулация, че тази криза е предизвикана от правителството. Това не е вярно. Правителството, съвместно с БНБ, трябва да гарантират стабилността банковата система и хората трябва да бъдат спокойни, защото тези пари не изчезват, а остават в българската система.
Водещ: Кой от плановете за КТБ подкрепяте?
Драгомир Стойнев: Мисля, че ние българите все още нямаме финансовата култура, че когато една банка дава по-високи лихви, тя има нужда от по-голяма ликвидност. Всички депозити до 100 хил. евро ще бъдат гарантирани - това е по закон. Друг е въпросът, какво правим с депозитите над 100 хил. евро и най-вече на юридическите лица, защото през тази една година ние правихме огромни икономии в сферата на енергетиката. Тези средства са необходими на българската енергетика, макар че сега тя функционира нормално и държа да подчертая това, именно защото има средства в още 3 банки. За да може да се вземе правилното решение, трябва да има детайлен, основен анализ, пълна прозрачна информация, която все още политическите партии не я получават от БНБ, а това е странно. Може би вчера министър Чобанов взе едно от най-правилните решения да даде възможност на самите акционери да спасят банката.
Водещ: Как гледате на идеята да се платят всички пари, но само на тези, на които се докаже произходът им?
Драгомир Стойнев: Това е добра идея, но ако акционерите спасят банката, ще има спокойствие и няма да се налага да се харчат държавни средства.
Водещ: Какво трябва да се направи, за да се покрият дълговете в енергетиката?
Драгомир Стойнев: Тук има една голяма спекулация от опозицията. Служебният министър Асен Василев поиска помощ от ЕК и аз наследих един доклад с конкретни препоръки. Самият министър Василев бе уплашен от състоянието на енергетиката, което той завари. Наистина бе пълен хаос със задълженията на енергийните дружества, двете големи американски централи работеха на пълни мощности, което е добре, но това струва прекалено скъпо, 1000 мегавата ВЕИ на 3 пъти по- висока цена от тази, на която НЕК продава. Заради всичко това трябваше да се предприемат спешни мерки. Но с определени точки от Доклада на ЕК не се съгласих. Основно, защото смятам, че енергетиката трябва да остане държавна. Тя е част от националната сигурност. Не пожелах да се създаде Назависим енергиен борд, в който щяха да бъдат настанени представители на ВЕИ-та и ЕРП-та, за да обясняват как трябва да се приватизира енергетиката. На това казах „не”.
Когато стъпих в длъжност, не изнасяхме електрическа енергия. Срещнах се с миньорите и те ми казаха, че най-страшното е тишината в рудника, заради липсата на работа. НЕК затъваше с бързи обороти. Дефицитът в НЕК за 2013 година трябваше да бъде 344 млн. лв., но ние успяхме да го намалим на 142 млн. Не казвам, че сме изпълнили всичко, но целта ни бе да стабилизираме енергетиката.
Водещ: Дългът на НЕК обаче продължава да расте…
Драгомир Стойнев: Той трябваше да бъде 344 млн. лв., а ние го намалихме на 142 млн. лв. Това е разликата. Инвеститорите в енергетиката са лъгани, че българската икономика може да се понесе такива високи цени на електрическата енергия. Някой трябваше да поеме отговорност и да действа. Наложихме такса върху ВЕИ и се надяваме Конституционния съд да я одобри. Президентът Плевнелиев е един от най-яростните поддръжници на ВЕИ-та и той я спря. Започнахме и разговори с американските централи, които, за съжаление, вървят трудно, но трябва да се предоговорят цените, иначе не можем да издържим. От там се трупат най-големите дефицити. Не може да бъдем задължени да изкупуваме електрическата енергия от ВЕИ на 100% и на цена три пъти по-висока от тази на енергията, произвеждана от една въглищна цена, и в същото време да кажем, че сме за либерализация на пазара и да искаме свободен пазар. Ние имаме дългосрочни договори и в тях е проблемът. Миналата седмица имах 40- минутен разговор с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер и му заявих следното: „Освободихме износа на ел. енергия, натоварихме мощностите, успешно разделихме ЕСО и НЕК, което трябваше да стане преди 3 години, създадохме балансиращ пазар. Да, имаме известно забавяне с енергийната борса, но се надявам до края на годината да бъде готова, като в крайна сметка искаме и догодина да освободим пазара, тоест да няма дългосрочни договори и всички да се конкурират. Само, че когато има договори с ВЕИ, които трябва да изкупуваш на 100%, няма как да се конкурираш. Инвеститорите не са виновни, а е виновна държавата, която ги е подвела, че могат да работят нормално. Тези, които са ги подвели през 2001 година и 2011 година, наистина трябва да дадат ясен и категоричен отговор.
Водещ: Борисов обяснява по друг начин недостига на пари е енергетиката - "Цанков камък", "Белене"...
Драгомир Стойнев: Цанков камък не бих казал, че е неефективен проект. В крайна сметка това е първият язовир, който е построен по време на Прехода. Още повече, че вътре има и централа, която произвежда ел. енергия. Тук при Белене е интересно. Г-н Борисов ни убеждаваше колко хубав е този проект. Защо го спря? Може би той смята, че сме толкова богати, че можем с лека ръка да захвърлим 1,5 млрд. в кошчето за боклук. И сега водим арбитраж и всички "треперим".
Водещ: До кога ще стане ясно?
Драгомир Стойнев: До края на годината или в началото на следващата година би трябвало да приключи арбитража. Не можем с лека ръка да приключим такъв проект.
Водещ: Какво става с Южен поток?
Драгомир Стойнев: По Южен поток ние вече сме на финалната права. ЕК стартира наказателна процедура срещу България заради начина по който е създадена проектната компания, за начина, по който са провеждани търгове и не са правени процедури по ЗОП. Смятам, че успешно се защитихме в Брюксел. Проектната компания е създадена през 2010 г. , търгове по същия начин са се провеждали и преди настоящия. Т.е аз защитих действията на предишното правителство. Това в крана сметка е не само български, но и европейски проект. Усещам обаче, че този проект става жертва на конфликта между Русия и Украйна. В момента ние достигнахме до такъв етап, че, ако ЕК даде зелена светлина, от утре 87 български фирми могат да започнат работа.
Водещ: Обвързвате ли Южен поток със спиранията на европарите?
Драгомир Стойнев: Надявам се да няма такова нещо.
Водещ: Какво струват на българската икономика бедствията от последните месеци ?
Драгомир Стойнев: Тези бедствия показаха, че ние срещу природата сме безсилни. За съжаление, някои кметове се опитаха да използват дребно политиканстване. Когато природата унищожава инфраструктура, ние не можем да стоим дълго време безучастно. Катаклизмите продължават и ние трябва да се замислим как по какъв начин се развива икономиката в световен мащаб и най-вече индустрията. Давам ви за пример - когато дебатирахме в Брюксел новите цели за намаляването на въглеродните емисии с 40%. Аз за България заявих следното: „Вкарваме си автогол, ако това намаляване на емисиите трябва да се случи. Най-големите замърсители САЩ, Китай, Индия нямат такъв ангажимент. Ако сложим прекалено голяма рестрикция, индустрията ще се премести в държави до границите на ЕС и ще замърсява колкото си иска. Съответно ефектът върху климата ще бъде още по-лош, а ние в ЕС ще губим работните си места. Франция за една година замърсява толкова, колкото Китай за 18 дни. Ние трябва да мислим и за собствената си индустрия и да не завишаваме целите. Зад позицията на България вече са: Полша, Унгария, Чехия, Румъния, Словакия и Асоциацията на европейската индустрия благодари на България за конкретната позиция.
Водещ: Има ли връзка казаното от Юнкер за реиндустриализация ?
Драгомир Стойнев: Когато българското правителство заговори за реиндустриализация, тогава всички се подсмихваха. Може би се подведоха по едно мое действие, когато помогнахме на ВМЗ Сопот. Аз тогава заявих, че държавата може да помогне и вярвам, че когато пазарите не функционират, държавата може да бъде регулиращият фактор. Доказахме това с ВМЗ-Сопот. Спомнете си стачните действия, а една година след това предприятието има поръчки и се наемат допълнително хора. Срещах се и със синдикатите, те вече искат допълнително инвестиции, за да подобряват условията на труд в предприятието и това е една мярка, която наистина бе добра. Когато говорим за реиндустриализация, ние искахме да стъпим на три стълба. При първият успяхме -дуалната система в образованието. Там ще започнем с първи проект от септември месец в Средногорието, където има три огромни минни предприятия и между тях училище по земеделие. Там ще има училище, което да обучава кадрите за минната индустрия. Вторият стълб е именно за достъпа до финансов ресурс – неслучайно ББР има нова схема за кредити, където лихвата може да падне до 3,5%. Третият стълб са иновациите - освен чрез оперативната програма допълнихме Националния иновационен фонд, в който имаше 0 лева за иновации. В момента там има 20 млн. лева и огромен интерес от фирмите. Тоест с иновации, достъп до финансиране и човешки капитал можем да дадем тласък на реиндустриализацията.
