Председателят на СД на Paysera Bulgaria kоментира в интервю за Invest in Bulgaria сблъсъка на банковия отрасъл с новите технологии.
Развитието на финтех индустрията набира скорост. Това е неизбежен и естествен процес. При него са нужни адекватни за съвремието решения, за да се постигне баланс между традиционния банков сектор и новите технологии, включително AI. Invest in Bulgaria споделя мнението на дългогодишния експерт и председател на СД на финтех компанията Paysera Bulgaria.
Мартин Богданов има повече от 25 години стаж във финансовия сектор. Заемал е ръководни позиции в БНБ и във водещи търговски банки в България и Албания. Понастоящем отговаря за взаимоотношенията с отделните партньори от мрежата на Paysera Group, Председател е на СД на Paysera България, независим член на Надзорния съвет на Инвестбанк АД, Председател на СД на Български пощи ЕАД, и е член на Националния съвет на АИКБ, като се фокусира върху развитието на финтех сектора чрез въвеждане на иновативни услуги, дигитализация на процеси и подпомагане регулаторните промени.
Как трябва да процедират, според Вас, представителите на финансовия сектор, за да спечелят доверието на потребителя в новата технологична ера?
В новата технологична ера, представителите на финансовия сектор трябва да следват няколко ключови принципа, за да спечелят и запазят доверието на потребителите.
На първо място е “Прозрачност при обработката на данни”: Финансовите институции трябва да обяснят ясно и разбираемо как събират, обработват и съхраняват личните данни на клиентите. Клиентите трябва да бъдат информирани за целите на обработката на техните данни, като същевременно им се предостави контрол над тях. Това включва снабдяване с опции за отказ от определени видове обработка на данни и улесняване на достъпа до лична информация.
Засиленият фокус върху киберсигурността също е определящ. В епохата на все по-сложни кибер заплахи, осигуряването на сигурни платформи е от съществено значение. Финансовите институции трябва да внедряват най-новите технологии за защита като криптиране, двуфакторна автентификация и редовни одити за сигурност, за да защитят данните и финансите на клиентите.
Друг важен компонент е развитието на интуитивни и достъпни технологии. Предоставянето на лесни за използване, интуитивни финансови услуги, които са съобразени с нуждите на клиентите, е от съществено значение. Пример за това са мобилните приложения за банкиране, които позволяват на потребителите да управляват своите финанси по всяко време и от всяко място.
За вниманието към клиента е нужно отлично обслужване и образователни ресурси. Осигуряването на висококачествено клиентско обслужване, включително бързи и ефективни отговори на запитвания и проблеми, е ключово. Също така, предоставянето на образователни ресурси и информация за финансовата грамотност може да помогне на клиентите да вземат по-информирани финансови решения.
Предлагането на конкурентни и достъпни финансови услуги е съществено, за да станат тези услуги масово приети. Това включва предоставянето на разнообразни финансови продукти, които са достъпни за широк кръг от потребители, включително тези в по-малко обслужвани или недостъпни региони.
На събитието Next DiFi 2023 споменахте, че “човешкият фактор е пречка”. Може би за дигитализация? Защо?
На събитието Next DiFi 2023 не казах точно това. Тук думите ми са извадени от контекста на дискусията относно трансформацията, която традиционните финансови и застрахователни компании претърпяват в насока към изцяло дигитално обслужване на клиентите си. Моето изказване беше насочено към необходимостта финансовите институции да се реформират не само външно към клиентите си с предлагането на изцяло онлайн и дигитални услуги/продукти, но и вътрешно, променяйки своите процеси в дигитална насока.
Често в процеса на дигитализация, вниманието се фокусира върху технологичните решения и инструментите, които се въвеждат, но се пренебрегва човешкият фактор. Вътрешната култура, уменията на служителите и тяхната готовност за промяна са също толкова важни, колкото и самите технологии. Традиционните институции често се сблъскват с вътрешна инерция и съпротива към промените, тъй като преходът към дигитално обслужване не е просто въпрос на внедряване на нови системи и процеси. Той също така изисква изменение в мисленето, обучение на служителите и промяна в корпоративната култура.
Внедряването на дигитални процеси във финансовата индустрия може да се забави от липсата на подходящи умения или отпор от страна на служителите, които може би се чувстват заплашени от новите технологии или не разбират напълно как тези промени ще повлияят на тяхната работа. Затова е изключително важно в процеса на дигитализация да се включи активно и образователният аспект, като се предоставят необходимите обучения и ресурси на служителите, за да се гарантира, че те не само разбират промените, но и се чувстват ангажирани и подкрепени в този процес.
Общо казано, успешната дигитализация във финансовия сектор изисква баланс между технологичните иновации и човешките аспекти на промяната. Именно в тази взаимозависимост между технология и хора се крие ключът към успешната трансформация.
Какво се очаква, според Вас, в развитието на финтех компаниите в близкото бъдеще? Ще станат ли монопол?
Финтех секторът, безспорно, продължава да е в период на значителен растеж и иновации, но е малко вероятно да се превърне в монопол. Напротив, очаквам да видим по-голяма колаборация между традиционните финансови и застрахователни компании и финтех сектора. Създаването на партньорства, които обединяват най-добрите практики и решения от двете страни, ще бъде ключов елемент в бъдещето на финансовите услуги.
Пример за това е начинът, по който големи банки като Barclays и HSBC активно взаимодействат с финтех стартъпи чрез акселераторни програми и инвестиции, което им позволява да интегрират нововъведения като блокчейн и изкуствен интелект в своите операции. Освен това, някои финансови институции създават собствени иновационни центрове или подразделения, съсредоточени изцяло върху цифровата трансформация и финтех иновациите, което е особено видимо в големите мултинационални банки с множество пазарни сектори и географски области.
Иначе финтех компаниите залагат на така наречените Супер приложенията (Supper App), които се превръщат в глобален тренд, осигурявайки на потребителите повече удобство в ежедневните дейности, а на бизнесите – нови възможности за растеж. В основата им е мултифункционалността – от едно място потребителите могат да извършват разнообразни действия, без да се налага да създават отделни акаунти за онлайн пазаруване, резервации за настаняване и закупуване на билети например.
В контекста на разплащанията, супер приложенията подпомагат и насърчават използването на отвореното банкиране, с цел улесняване на процесите и по-добро клиентско преживяване. Този платежен метод набира все повече популярност у нас, заради изгодните условия и високото ниво на защита.
Други развиващи се тенденции, които Богданов спомена са:
Развитие на децентрализирани финансови платформи (DeFi), като P2P и Crowdfunding;
• Изкуствен интелект и машинно обучение;
• Безконтактни и мобилни плащания;
• Персонализация на услугите;
• Зелени и устойчиви финанси: Финтех компаниите ще продължат да интегрират екологично устойчиви практики, като зелени инвестиции и заеми, които да подкрепят устойчивостта и екологичната отговорност.
Къде е нашето технологично развитие спрямо това в чужбина? Оптимист ли Сте спрямо темповете на еволюция на финтех индустрията у нас?
България, наистина, се представя добре на европейската финтех карта. Страната разполага със силна ИТ инфраструктура и богат набор от талантливи специалисти, което е съществен фундамент за развитието на иновативни финтех решения. Въпреки че все още има път пред себе си за достигане на нивата на водещите технологични хъбове, има значителен потенциал и основания за оптимизъм относно бъдещето на финтех индустрията в страната.
Пример за това е усилията на Българската финтех асоциация, която работи усилено не само в подкрепа на стартъпи, но и в изграждането на устойчив екосистема за финтех индустрията. Това включва разработването на детайлен мапинг на сектора, стимулиране на развитието на квалифицирани кадри чрез сътрудничество с университетите и магистърски програми, както и насоките в изграждане на инфраструктура и иновативен хъбове, които да подпомагат растежа и иновациите в сектора.
Такива инициативи са важни стъпки към утвърждаването на България като ключов играч в европейската и международната финтех сцена, и показват ангажимента на страната към иновации и прогрес в тази динамична индустрия.
Способни ли са дигиталните пари да сринат банковия сектор?
Отговорът е категорично „НЕ“. Дигиталните валути представляват нова ера във финансовата индустрия, но идеята, че те могат да „сринат“ традиционния банков сектор, е преувеличена и не отразява реалността на финансовите пазари. В действителност, това, което наблюдаваме, е еволюция, а не революция. Много традиционни финансови институции вече активно интегрират дигитални валути и блокчейн технологии в своите операции. Пример за това е използването на блокчейн от банки като JP Morgan и Goldman Sachs за ускоряване на трансграничните плащания и увеличаване на тяхната прозрачност. Тези иновации позволяват на банките да предложат по-бързи, по-евтини и по-надеждни услуги, което увеличава тяхната конкурентоспособност и спомага за задоволяване на нарастващите потребности на клиентите в дигиталната епоха.
Какво е мнението Ви за дигиталното евро? Ще бъде ли наистина успешно средство за конкуриране от страна на Европа с останалите големи икономики?
Дигиталното евро е стъпка към модернизацията на европейската икономика и представлява значителен потенциал за укрепване на позицията на Европа на глобалната финансова сцена. Успехът на дигиталното евро обаче ще зависи от множество фактори. На първо място, е важно да се установят солидни регулаторни рамки, които да гарантират безопасността и прозрачността на дигиталните транзакции, без да попречат на иновациите. Второ, необходимо е внимание към потребителското приемане – дигиталното евро трябва да бъде удобно, достъпно и разбираемо за гражданите и бизнеса. Например, успехът на дигиталния юан в Китай (известен като e-CNY или Digital Currency Electronic Payment) показва, че активното участие на централните банки в дигитализацията на валутата може да увеличи ефективността на плащанията и да намали транзакционните разходи. Ако Европа успее да приложи подобни стратегии, дигиталното евро може да спомогне за улесняване на трансгранични плащания, да подобри финансовата интеграция в ЕС и да стимулира иновации, което ще помогне на континента да остане конкурентен на международната сцена.
