Най-големият инфраструктурен проект в Балтийския регион вече е в ход. Той ще свързва балтийските страни с европейската железопътна мрежа, засилвайки още повече отдалечаването им от Русия и сближаването им със Запада.
Проектът Rail Baltica с дължина 870 км, който трябва да бъде завършен през 2030 г., ще свърже столиците на Литва, Латвия и Естония с Варшава и останалата част от Европа, което ще позволи на влаковете от континента да се движат без прекъсване.
За ЕС това е изявление за завръщането на балтийските държави в Европа и тяхното все по-явно отделяне от съветското им минало.
Какво представлява ЖП проекта?
Дискусията за междубалтийски железопътен проект постепенно назря от края на 90-те години, като през 2001 г. министрите на транспорта на Естония, Латвия и Литва подписаха споразумение за сътрудничество. Едва през 2010 г. беше подписан и меморандум от представители на транспортните министерства на Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия.
▪ Докато в момента са необходими седем часа шофиране от Вилнюс до Талин, новата линия ще намали почти наполовина това време до 3 часа и 38 минути.
▪ Железопътната линия ще започне в естонската столица, преминавайки през Пярну, Рига, Паневежис и Каунас, преди да достигне литовско-полската граница. Ще има и връзка от Каунас до Вилнюс.
▪ След като бъде завършен целият маршрут, влаковете ще могат да пътуват до балтийските страни от Полша, като пътническите композиции ще се движат с максимална скорост от 234 км/ч.
Икономически ползи
Въпреки че проектът не е евтин (при приблизителна цена от 5,8 милиарда евро), анализът на разходите и ползите прогнозира, че той ще донесе до 16,2 милиарда евро количествено измерими ползи.
Разходите за балтийските страни са облекчени благодарение на финансирането от ЕС до 85% чрез програмата за свързване на Европа (CEF).
▪ Проектът е толкова колосален, че само неговото изграждане се очаква да създаде 13 000 преки работни места и още 24 000 непреки.
▪ След като бъде завършена, линията ще формира най-новото допълнение към коридора на ЕС Северно море-Балтийско море – трансевропейски маршрут, включващ
ключови градове като Ротердам, Берлин и Варшава. За пътниците ще има редовни връзки с поне една международна влакова услуга на всеки два часа, което ще доведе до осем влакови двойки дневно във всяка посока.
Политическата декларация на северните страни
Може би по-важно за ЕС от икономическото обещание на проекта е неговото политическо послание.
Докато преди балтийските страни бяха свързани с европейските железопътни стандарти чрез междурелсие от 1435 mm, след съветската окупация железопътната система на региона възприе руското междурелсие, което е 1524 mm. Тази разлика силно ограничи способността им да се свързват с Европа чрез железопътен транспорт, тъй като пътниците или товарите трябваше да бъдат прехвърляни на нов влак на полската граница, преди да продължат.
Пред лицето на нарастващата руска агресия и трите страни вече се стремяха да увеличат оперативната съвместимост с останалата част от ЕС, но инвазията на Путин в Украйна миналата година направи тази цел спешна. През август 2022 г. проектът привлече финансиране за военна мобилност от средствата на Латвия, демонстрирайки гражданските и военни характеристики на схемата.
„В настоящите геополитически условия стратегическото значение на проекта Rail Baltica нараства“, каза тогава министърът на транспорта на Латвия.
„Особено важно е да се осигури надеждна свързаност със Западна Европа и да се използва пълноценно новата железопътна транспортна връзка с Европа за повишаване на отбранителните способности на страната ни“, посочи той.
Отделянето на железопътната мрежа на балтийските държави от Русия не е единствената област, в която страните се опитват да намалят своята зависимост. Друго наследство от съветската окупация е, че електроенергийните им мрежи са синхронизирани с централно контролираната мрежа на Русия, което поражда опасения, че Руската държава може да прекъсне захранването на страните.
Балтийските държави се съгласиха да завършат десинхронизацията от руската енергийна мрежа и да се синхронизират с европейските мрежи до 2025 г. През юли миналата година обаче Ройтерс съобщи, че европейската електропреносна мрежа ENTSO-E ще свърже мрежите на балтийските страни в рамките на 24 часа, ако те бъдат изключени от тази на Русия.
