През настоящата година тенденцията за повишаване на възнагражденията в България се запазва стабилна. Очаква се общ ръст на заплатите от около 5%, докато при най-търсените професии и ключови кадри увеличението може да достигне 10%. Тези данни сподели Георги Първанов от Конфедерацията по заетостта в ефира на Bulgaria ON AIR.
Големите мултинационални компании залагат в бюджетите си около 6% ръст, но експертните прогнози сочат по-висока средна стойност от 9-10%. IT секторът остава лидер по нива на заплащане и динамика в търсенето на таланти. Паралелно с това медицината се очертава като перспективна сфера поради трансформацията на България в дестинация за медицински туризъм.
За позиции, които не изискват предишен професионален опит, пазарът в момента предлага брутно заплащане в диапазона между 700 и 1100 евро. Фундаментална промяна се очаква от юни с прилагането на Директивата за прозрачност на заплатите. Тогава нивата на възнаграждение при всички работодатели ще станат публично достъпни.
Експертът определя новата европейска директива като „малка революция“, която поставя строги изисквания към бизнеса. Работодателите ще бъдат задължени да обявяват нивата на заплащане още в самите обяви за работа. Важен нов елемент е забраната да се изисква информация от кандидатите за техните предишни възнаграждения.
Новите правила целят и гарантиране на равно заплащане между мъжете и жените за една и съща позиция. Макар в България конфиденциалността на заплатите традиционно да не е на високо ниво, работниците вече ще имат право на официална информация. Те ще могат да изискват данни за средните нива в компанията, но не и за конкретните суми на отделни колеги.
Компаниите ще трябва да структурират длъжностите си спрямо тяхната обективна тежест, изключвайки субективни фактори при определяне на заплащането. Този нов ред ще промени начина, по който изкуственият интелект и гъвкавото работно време влияят върху работната среда. Регулацията поставя въпроса дали страната ни скоро ще достигне европейските стандарти за гъвкавост.
Въпреки общия оптимизъм, секторът на аутсорсинга вероятно ще бъде изправен пред съкращения. България достигна своя финансов таван в тази сфера, което намалява конкурентоспособността ни спрямо външни пазари. Забелязва се спад в интереса от инвеститори от ЕС, докато такъв се появява от арабски страни и Китай.
Прогнозите за 2026 г. сочат период на стагнация с много ниска безработица, но и ограничени възможности за професионална реализация. Пазарът на труда преминава от доминация на кандидата към нов баланс на силите. Работодателите вече разполагат с по-голям избор и вече не са подложени на прекомерно високи изисквания от кандидатите.
В момента бизнесът се стреми към равновесие между финансовата стабилност на компаниите и удовлетвореността на служителите. В този контекст се наблюдава и засилена вълна от завръщащи се българи от чужбина, привлечени от по-добрите перспективи у нас. Това се случва на фона на радикална трансформация на интелектуалния труд под влиянието на AI.
Статистиката показва, че половината от наетите лица у нас са концентрирани в икономическите центрове София, Пловдив и Варна. Същевременно бизнесът изпитва все по-остра нужда от специалисти с интердисциплинарна подготовка. Тази динамика налага адаптивност както от страна на работната сила, така и от страна на мениджмънта.
