EY и MasterCard представиха ново проучване на сивата икономика в България.Резултатите сочат, че общото ниво на сива икономика у нас възлиза на 17.1% през 2014 г. Това ниво на сивата икономика би могло да се понижи, с окуражаване на електронните плащания в страната, а обемът им да нарасне.
Проучването съдържа не само подробен анализ на текущия размер и характера на сивата икономика в България, но също така и набелязващо определени специфични регулаторни и политически мерки, които да помогнат в борбата с това явление чрез развиване на електронните плащания.
Сивата икономика е един от ключовите поводи за безпокойство в много страни, където плащането в брой все още преобладава.
Проучването на EY предоставя доказателства, че плащанията в брой са важен фактор, който допринася за разрастване на сивата икономика. Това означава, че преминаването към електронни разплащания би трябвало да бъде в интерес на правителствата, които се сблъскват с този проблем. Следователно насърчаването на електронните плащания може ефективно да реши нуждите на правителствата от по-висока събираемост на данъчните приходи.
За първи път сивата икономика се анализира и от пасивната и от активната й страни.
Пасивният компонент се отнася до ситуации, при които потребителят заплаща редовната цена в брой, но продавачът не регистрира транзакцията (например не издава фискален касов бон за вечеря в ресторант) и по този начин се възползва от неплащане на данъци.
Различна ситуация възниква в активната сива икономика, при която и двете страни по транзакцията имат полза да не я отчитат (например ако на потребителя се даде възможност да плати по-ниска цена за строителна услуга, ако не поиска фактура от доставчика). Тук парите в брой са следствие, а не причина за незаконното поведение. Тогава проблемът с „активната сива икономика“ трябва да бъде решен с други инструменти (например чрез инспекциите по труда).
Секторът с най-голям дял на пасивната сива икономика в България (около 43%) е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.
Според последните приблизителни оценки в проучването, общото ниво на сивата икономика в България (стойността на неотчетените касови операции) е малко над 17% от БВП. Пасивната сива икономика възлиза на 10.4% от БВП, което се равнява на почти 1,8 млрд. лв. нереализиран за хазната корпоративен подоходен данък и ДДС.
Проучването съдържа не само подробен анализ на текущия размер и характера на сивата икономика в България, но също така и набелязващо определени специфични регулаторни и политически мерки, които да помогнат в борбата с това явление чрез развиване на електронните плащания.
Сивата икономика е един от ключовите поводи за безпокойство в много страни, където плащането в брой все още преобладава.
Проучването на EY предоставя доказателства, че плащанията в брой са важен фактор, който допринася за разрастване на сивата икономика. Това означава, че преминаването към електронни разплащания би трябвало да бъде в интерес на правителствата, които се сблъскват с този проблем. Следователно насърчаването на електронните плащания може ефективно да реши нуждите на правителствата от по-висока събираемост на данъчните приходи.
За първи път сивата икономика се анализира и от пасивната и от активната й страни.
Пасивният компонент се отнася до ситуации, при които потребителят заплаща редовната цена в брой, но продавачът не регистрира транзакцията (например не издава фискален касов бон за вечеря в ресторант) и по този начин се възползва от неплащане на данъци.
Различна ситуация възниква в активната сива икономика, при която и двете страни по транзакцията имат полза да не я отчитат (например ако на потребителя се даде възможност да плати по-ниска цена за строителна услуга, ако не поиска фактура от доставчика). Тук парите в брой са следствие, а не причина за незаконното поведение. Тогава проблемът с „активната сива икономика“ трябва да бъде решен с други инструменти (например чрез инспекциите по труда).
Секторът с най-голям дял на пасивната сива икономика в България (около 43%) е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.
Според последните приблизителни оценки в проучването, общото ниво на сивата икономика в България (стойността на неотчетените касови операции) е малко над 17% от БВП. Пасивната сива икономика възлиза на 10.4% от БВП, което се равнява на почти 1,8 млрд. лв. нереализиран за хазната корпоративен подоходен данък и ДДС.
