Ефективната корпоративна култура не може да бъде създадена в опасна или неудобна работна среда. Докато Covid-19 продължава и се стараем да адаптираме елементите от ежедневието си към него, компаниите и институциите в много държави се стремят да планират бъдещето. Някои вече отвориха офисите си, докато други въвеждат планове за постепенно връщане на служителите през следващите месеци. Според проучването на Алфа Рисърч през месец май всяка десета фирма у нас твърди, че предвижда реорганизация за изнасяне на част от дейността към хоум офис.
Работодателите са оптимисти за излизане от кризата, става ясно от данните, според които мнозинството от фирмите вече са започнали да планират, или дори са предприели стъпки към реорганизация или иновации, които ще ги направят по-конкурентоспособни. За 30% от българските компании кризата е била шанс да направят оптимизация на работния процес. 22% са увеличили ползването на електронни услуги. Гъвкаво работно време ще продължат да използват 17% от анкетираните.
Промяната в работните практики и бизнес процесите се отразява различно в различните сектори. Всички обаче са фокусирани в поддържането на балансиран, здравословен живот по време на работа и живот у дома. Част от компаниите, които се отварят отново, въвеждат мерки за засилена хигиена и поддържане на социална дистанция.
След месеци работа от дома, перспективата да се върнат в офиса (и пътуването, което в повечето случаи го придружава) ще бъде предизвикателство за много служители. Много хора биха искали да продължат да работят от вкъщи по различни причини, сред които грижата за здравето им, за децата и балансиране между професионалния и личния живот. Други обаче желаят да се върнат в офиса. „Хората искат максимални мерки за безопасност“ е заключение от допитването на BBC Worklife сред читатели от целия свят. От претъпканите пътувания в градския транспорт до офиса връщането в офиса с неизбежните общи части (сервизни помещения, кухни и асансьори), връщането към работата в офис все още притеснява много служители.
И въпреки това в разгара на лятото станахме свидетели как масово бяха игнорирани мерките за безопасност. Според д-р Мария Титопулу, зам. управител на компанията по здраве и безопасност ЛОТ-КОНСУЛТ, сякаш се уморихме от разнопосочната информация за вируса. От непрекъснато очакване на ваксина, на лекарство, което да доведе до трайно решение.
„Много от нашите клиенти са големи производствени предприятия, финансови институции, хипермаркети, които не могат да въведат дистанционен режим на работа. В тези случаи, когато не може да бъдат осигурени всички условия за работа от разстояние, работодателят е необходимо да предприеме необходимите мерки, така че служителят да бъде максимално защитен на своето работно място. Организационни или технически – тези мерки включват задължително повишена хигиена на работното място, наличие на санитарен възел с топла вода и сапун, наличие на дезинфектанти (в случаите, в които достъпа до топла вода и сапун е затруднен или невъзможен). Важно е максимално да започнем да използваме новите форми на работа, да направим работното си място интелигентно. Това означава да използваме по-малко хартия, да се научим да общуваме с колегите си, а не да се скупчваме на едно място - на така любимите ни оперативки или в къта за почивка.
Ако имаме да си предаваме информация, то нека да бъде по телефон или по е-мейл, а близките контакти и тези на по-малко разстояние от 2 м. да бъдат ограничени или минимизирани. Много е важно и да проветряваме работните си помещения, да използваме максимално естествената светлина през деня, за да можем да се възползваме от максимално добри условия на труд. Колкото се може по-често да дезинфекцираме работните плотове, клавиатури, мишки, телефони. Да знаем и да можем да ги използваме само ние, тоест ако трябва да се предаде телефон от едни в други ръце, това вече е рисково. Извън работното си място наистина е необходимо да ограничим контактите, струпванията на едно място, събиранията, купоните, а това виждаме, че не е много лесно. Най-важно е да запазим нашето психическо здраве.“ – категорична е докторът по социална медицина д-р Мария Титопулу.
