Тези дни забелязах интересно съвпадение. Стратегическият петролен резерв на САЩ – най-големият склад за енергия света – има капацитет за съхранение от около 715 млн. барела нефт. Той се оказва приблизително равен на капацитета на всички газохранилища в Европейския съюз – около 1.2 PWh (петаватчаса) топлинна енергия. Петролните резерви на Китай и Япония са също с подобни мащаби – около 500 млн. барела всеки.
Идеята на тези складове е да подсигуряват нормалното функциониране на икономиката в продължение на поне 2-3 месеца в случай на някакви катаклизми или проблеми с доставките. Общото между тях е, че енергията може да се съхранява практически вечно без съществени загуби и разходи (особено при петрола). Освен това лесно може да бъде транспортирана и използвана за най-различни цели – както за движение и отопление, така и за индустриални цели и производство на електричество. Забележете, че във всеки случай става въпрос за подземни структури – основно солни каверни или стари находища – които не изискват големи територии на повърхността.
Последното не важи примерно за въглищата. До всяка голяма ТЕЦ обикновено се намира малка планина от въглища, която да подсигурява работата й за 2-3 седмици, но рядко повече. Причината е, че тези планини имат навика да се самозапалват или пък да замръзват, ако са твърде големи. Освен това въглищата имат само едно масово приложение – производството на ток. Затова никой няма „стратегически запаси“ от добити и натрупани въглища.
Енергийният преход в настоящия си вид залага изключително много на тоталната електрификация. Затова ми се струва смислено да направим едно сравнение между гореописаните складове и възможностите на съвременните технологии за съхранение на ток.
Tesla Megapack са литиево-йонни батерии за индустриално съхранение на ток, които са най-добрите и масово произвеждани към този момент. Най-новият им модел има общ капацитет от 3.9 MWh при тегло от 38 тона. По света вече са изградени доста големи инсталации, които разчитат на десетки или стотици такива единици.
Логичният въпрос за мен е:
Колко такива батерии биха били нужди, за да се съхрани количество енергия, сравнимо със Стратегическия петролен резерв на САЩ или газохранилищата на Европа?
Сметката е елементарна.
1.2 PWh = 1 200 000 000 MWh / 3.9 MWh =>
307 692 308 броя Tesla Megapack!
Тези батерии общо тежат 11.7 милиарда тона (основно мед, алуминий, литий, графит, никел, кобалт, фосфати – в различни съотношения в зависимост от конкретната технология) и ще заемат стотици квадратни километри площ. Освен това имат навика да губят 1% от енергията си на ден, тоест за броени месеци се изпразват напълно и трябва да бъдат непрекъснато дозареждани.
За всеки разумен човек е пределно ясно, че светът никога не би могъл да произведе споменатите 308 милиона броя индустриални батерии – най-малкото, защото не разполагаме с такива количества доказани геоложки запаси от гореспоменатите материали, тоест и всичките пари на света не могат да ги платят.
Напомням, че говорим за подмяна само на Стратегическия петролен резерв на САЩ. Изобщо не правя опит да вкарам всички останали петролни и газови резерви в сметката, защото очевидно няма смисъл.
Тук изключвам ПАВЕЦ от дискусията, защото те изискват специфични условия и няма как да бъдат изградени навсякъде. Цели държави изобщо нямат възможност за такива решения.
Това е положението с тока. Той има много предимства, но проблемът със съхранението му е от такъв мащаб, че работещо решение все още няма.
